Богдан Сташински – агентът на КГБ, който щеше да предизвика Трета Световна война
Малко преди 5 часа сутринта на 10 август, 1961 г. Богдан Сташински чака пред дома си официалните посрещачи и отговорния офицер Юри Александров. Преди да тръгне, Богдан успява да унищожи абсолютно всички кодови фрази, използвани от него и съпругата му – Инге. През последните 6 месеца, докато той е назначен в Москва, а тя е позиционирана в Източен Берлин, където трябва да роди, КГБ се интересува много детайлно от неговите действия. Богдан заличава всички следи, а единствените документи, които все още държи, са пътните паспорти, които е издал, използвайки най-различни псевдоними.
Когато е на 19-годишна възраст, никога не е подозирал, че ще му се наложи да бяга от организацията, която е обичал толкова много. Сташински е един от най-страховитите и успешни убийци на КГБ по това време. Издирван е в цял свят и няма никакви шансове да се скрие, поне не и на тази планета. Обучаван по най-жестоките възможни методи от руското разузнаване, този агент успява да изпълни дори невъзможните задачи и очаквано – получава сериозни облаги за този вид успехи. Тогава защо бяга?
Докато Джеймс Бонд никога не се влюбва, Богдан успява да се подхлъзне, при това доста сериозно. Неговата любима го среща през лятото на 1957 г. Инге Пол е германката, която ще преобърне неговият живот. Що се отнася до Богдан, той е син на украински патриоти и макар да не е желаел да заема толкова сериозен пост, неговото семейство е под постоянна заплаха от новия режим, следователно ще трябва да работи или да пожертва всички. През следващите 7 години, агентът ще работи усилено, но не за слава и чест, а за да защити фамилията си. През 1957 г. успява да извърши едно феноменално убийство, използвайки биологичен агент.
Изборът на КГБ е цианид, поради простата причина, че работи изключително бързо. Тестван е толкова много пъти на бойното поле през Първата Световна война, че просто няма как да не даде резултат. КГБ разработват специален газов пистолет, който не издава никакви звуци, а просто пръска отровната смес и в следващите секунди жертвата умира на място. През есента на 1957 г. именно Сташински ще се срещне на стълбите с украинския редактор на вестник за емигранти в Мюнхен. Достатъчно е едно вдишване, за да видим как жертвата колабира. Богдан трябвало да вземе противоотровата около половин час по-рано, за да не се натрови при атаката.
След този успех, руските инженери решават, че спокойно могат да засилят дозата и добавят втори флакон с цианид, за да е гарантирано, че следващата цел ще бъде заличена моментално. Само 2 години по-късно, Сташински ще се срещне с лидера на украинската съпротива, укриващ се в Мюнхен. Срещата е последна, а бедният Степан Бандера дори не подозира, че е бил набелязан и желан от КГБ преди много време. Въпреки всички гаранции и протекция, жертвата поема смъртоносна доза и умира на място. Успешните задачи превръщат Сташински в истински герой, той самият обаче не говори нищо пред любимата си и никога не споменава, че работи за КГБ. Единственият проблем е, че докато изпълнява ролята на съвършеното оръжие, много добре знае и правилата за работа в КГБ – никакви връзки, никакви бракове.
Въпреки това се опитва да получи тази привилегия, иска да се ожени за дама, която не работи в агенцията, при това дори не говорим за съветска дама. Няколко пъти го съветват да се откаже, а и избраната има толкова нисък статус, че спокойно може да бъде привлечена от противника, а още по-лошото е, че Кремъл няма да спечели нищо от тази връзка. Предлагат му дори да заплати за мълчанието на любовницата и тя самата да забрави, че някога са се срещали. Сташински отказва и разбира болезнената истина – вече е женен за КГБ, а това е много ревнива съпруга.
И двете страни се намират в патова ситуация и най-накрая идва решението – Инге трябва да получи съветско гражданство и да помага на съпруга си в работата му. Големият проблем е, че това не е решение, а още един много добър капан, в който най-милият човек в живота му ще се превърне в окова. След като няма никакъв друг избор, Богдан се съгласява и това е най-доброто, което може да получи, особено след като много други агенти приключват своята кариера, както и живота си след това.
По-всичко личи, че Сташински иска да се отдалечи и да избяга по-далече от източния блок, единственият проблем е, че вече е наблюдаван под лупа и началниците искат да бъдат сигурни, че най-добрият им играч няма да напусне отбора. По тази причина се поставят нови специални правила. Всеки може да пътува самостоятелно в чужбина, но двамата никога няма да напуснат заедно пределите на СССР. Забранено е на Богдан да отиде в Източен Берлин, където съпругата му ще го дари с наследник. Опасният танц очевидно ще продължи вечно, докато един особен жест, маскиран под формата на трагедия, не удря сериозно фамилията.
На 8 август 1961 г. Инге звъни в Москва и съобщава на своя съпруг, че техният син Петър е починал. В 4-я месец, момченцето се разболява много тежко, вдига температура и повече никога не се събужда. Инге е унищожена от случилото се и моли през сълзи своя съпруг да дойде в Берлин. Единственото, което Богдан може да отговори е, че ще поиска разрешение от началството си. Опитва се да се свърже със своя командващ офицер, но без успех. Полковник Юри Александров не е наличен, поне не и до следващият ден. Докато мисли за сина си, който дори не е успял да види, Богдан решава, че няма да бъде повече марионетка.
За жалост ще използва трагичния повод, за да стигне до съпругата си, а след това ще впрегне всичко научено, за да се обърне срещу своите господари. Докато се вози в автомобила заедно с Юри, Богдан споделя, че се притеснява за своята съпруга. Разказва, че в това състояние тя може да направи нещо глупаво, като опит за самоубийство, а това ще донесе сериозни негативи за КГБ. Със същите думи се обръща и към немските власти, настоявайки да се срещне със съпругата си, за да не изгърми неговото прикритие. Няколко часа по-късно, Сташински получава разрешение да замине. Необходими са само един-два дена и свободата вече може да се помирише. Юри урежда полет с военен самолет до Берлин, който ще замине рано сутринта.
Ще имат още една среща преди това, в която агентът трябва да предаде всички свои документи, с които може да пътува из целия свят. Новият му паспорт е с името Александър Крилов. Богдан обаче пази още един много сериозен коз, крие паспорта на Йозеф Лехман в себе си, същият щял да изтече през април 1970 г. и освен това има шофьорска книжка на същото име. Към тези артефакти добавя и съветския си паспорт, както и картата за чуждестранен студент – двете заверени под истинското му име. Към тях добавя и препоръчаното си писмо от КГБ, което винаги отваря много врати. Сташински има задачата не просто да избяга, а да се предаде като агент и да разкрие всяка една задача, която е изпълнявал.
На 10 август, докато пътува към летището, агентът предава всички документи, които биха коствали живота му при евентуално разкриване. Единственият проблем е, че с колегата ще се возят до летището. Богдан изтръпва на място, във всеки един момент знае че, багажът му подлежи на проверка, а съдържанието означава смъртна присъда. Юри обаче никога не пита и не проверява за липсващите документи. По спомени, Богдан споделя, че в Берлин ще има автомобил и протекцията на КГБ. Това е още едно извинение, което напомня много ясно, че този кадър ще бъде винаги под наблюдение и контрол. Веднъж щом се среща със съпругата си, Сташински разказва какви са плановете за бъдещия им живот. Това е правилният момент, защото втора възможност може и никога да няма. Избират да посетят семейството на Инге, което живее в предградието Далгау в Източна Германия.
Преди да тръгнат, Богдан взима своя по-дебел шлифер, съпругата следва примера му. Жената успява да вземе единствено одеялцето, с което е повивала момчето си. Самото предградие се намира много близо до граничния пост. Избират да се качат от по-малка гара, за да не привлекат вниманието на агентите. Братът на Инге дори споделя, че е по-добре да внимават, защото проверките се случват дори на малките гари. Сташински преразглежда картата и избира малкото селце Фалкензе, което се намира на няколко километра от въпросното предградие. Измъкват се тихо от дома на домакините и се насочват към въпросното село. По пътя никой не ги спира, а след това за по-сериозна безопасност, взимат такси, което да ги върне обратно в Берлин.
В града са спрени и след като са поискани документи, Богдан вади паспорта на името на Джозеф Лехман. Всеки друг паспорт би коствал живота му. Няма време за сбогуване, Инге успява да даде 300 марки на брат си, за да поеме разноските по погребението на сина ѝ. Ако някой попита Фриц, къде е семейството, той трябва да отговаря, че са отишли на гости на приятели в Берлин. Докато се качват за втори път във влака, късметът започва да работи. Нито един полицай не ги проверява. Влакът тръгва и след 20-30 минути и двамата се намират от другата страна на желязната завеса – Западен Берлин.
Там хващат такси до апартамента на лелята на Инге. След това веднага се насочват към полицейския участък Темпелхоф, близо до летището, от което бившият агент е летял толкова много пъти за Мюнхен. В миналото се е опитвал да избегне тези хора, колкото се може по-сериозно, а сега ги търсил като спасителен пояс. Полицията обаче не се трогнала, съветски агент, който иска да се предаде на американците? Това може да се разглежда по-скоро като виц, отколкото като каквото и да било друго. Ханц Вилворк – чичото на Инге – вече преговарял с полицията и уговорил условията, за целта чакал около 20 минути, за да намери офицер, с когото да проведе по-специфичният разговор.
Ситуацията за Богдан не е по-различна, първо разговаря с един полицай, след това с друг, до 9 часа вечерта, никой не търси американското разузнаване, за да сподели каква риба е доплавала доброволно в мрежите. Един час по-късно Юри Александров ще разбере за изчезването на Сташински. Веднага ще се мобилизира армията, ще се разпъне бодливата тел около стената и патрулите ще започнат щателно претърсване. Около 3 часа по-рано, агентите на КГБ, които пазели гробището, забелязали, че семейството не се появило. На 13 август 1961 г. Богдан бяга на запад. Георги Саников – 32-годишен агент на КГБ с прикритието на дипломат, разказва, че едва в края на деня е станала ясна липсата.
Това бягство автоматично активира следващите защитни мерки – отзовават се всички агенти, които някога са оперирали с беглеца. Всеки един от тях можел да бъде под сериозен риск, следователно интересът към полетите на изток, може да се окаже повече от висок. От другата страна, няма медия, която да не отразява събитието. Тук не се говори просто за човек, който е извършвал някоя друга задача, а за острието на съветското разузнаване, което можело да премине всички бариери и с поглед да убива. Хрушчов чете западните вестници, беснее в кабинета и отстранява всички, които са допуснали тази грешка. Междувременно директорът на ЦРУ Уилям Грейвър дори не знае за събитията в Европа. Единствено е разбрал, че руснаците за пореден път разпъват бодливата тел около периметъра и са се превели в пълна бойна готовност. Той се подготвя за защита на Западен Берлин и се опитва да разбере какво точно може да направи, за да защити града.
Вече е потърсил плановете за евакуация, иска подкрепления и се опитва да намери всички възможни начини да спре първата вълна на атаката. Всички агенти на ЦРУ започват един по един да съобщават за тревога и повишаване на напрежението, при това особено бързо. Докато Германия се превръща в много гореща точка, Сташински дори не знае как да реагира. Следващите няколко часа всички очакват да се случи Третата Световна война, но без успех. Бившият агент е откаран във Франкфурт, където прекарва около 1 месец в квартирата на ЦРУ, разпитван за всяка една мисия. След това започва едно много сериозно местене от точка в точка, докато стане ясно, че Богдан не може да бъде проследен.
Семейството се разделя за пореден път – Инге остава в Западна Германия, за да бъде разпитана от властите там, Сташински потъва в неизвестност. Руснакът най-накрая е изпратен във военно поделение, използвано от агенти на ЦРУ и американската армия – това било най-сигурното възможно място. След това започват разпити от различни психолози на ЦРУ. Първият проблем е, че никой не може да потвърди самоличността на Богдан. Наличието на толкова много документи задавало и много сериозни въпроси. В него може да се открият личния му паспорт, този на Йозеф Лехман и Александър Крилов. Въпреки дадените показания, че именно той е убил Степан Бандера и Лев Ребет, никой не може да потвърди. При убийството на Бандера, агентите на КГБ успели да предоставят достатъчно фалшиви улики, за да покрият следите. ЦРУ до последно смятали, че най-вероятно лидерът на съпротивата е убит от близък, а не от случаен човек.
Необходимо е да се извадят старите файлове, за да се провери версията още един път. Стигат до заключението, че извършеното убийство е подозрително, но просто няма смисъл. ЦРУ стигат до заключението, че Богдан Сташински трябва да бъде нечий друг проблем, още по-лошото е, че същият дори не можел да се използва за двоен агент, каквито били плановете. По тази причина го изпращат в Западна Германия, където да бъде изправен на съд за делата си. Надеждите за живот в САЩ се изпарили. Информацията, която можел да предложи на запад, била смятана за измислица, а междувременно СССР били готови да го екзекутират на място. В един от всички разпити, Богдан заявява, че не се чувства като престъпник, а като човек, който изпълнявал поръчките в името на страната си.
Патриотизмът обаче не се гледал с добро око в Западна Германия. Добрата новина е, че поне немският затвор можел да се разглежда като много по-безопасно място. На 1 септември 1961 г. се завръща обратно при немските власти. За пореден път Богдан трябва да докаже, че е виновен, а не невинен, в противен случай ще се върне обратно в Източна Германия, а съдбата там няма да бъде толкова благосклонна. Два дена в разпити и немските власти започват да вярват. На 11 септември е изпратен немски агент в Мюнхен, който да провери входната врата на апартамента на Бандера.
Понеже Богдан два пъти счупил шперц, докато се опитва да отключи, трябва да са оставени следи и наистина се оказва, че е точно така. Инге също потвърждава историята и заявява, че е агент. На 12 септември става ясно, че спокойният разказ, точните детайли и времето, отговаряли много сериозно на всичко написано в архивите. Следователно това наистина може да е агентът на КГБ, който е успял да убие двама души. На 22 септември с полицейска защита, Богдан е отново заведен на двете местопрестъпления в Мюнхен. Агентът не само показва как е действал, но и обяснява какво точно се е случило. При убийството на Ребет – редакторът на вестника – той бил накаран да се качи на втория етаж и докато се разминава с журналиста, да пусне отровата в лицето му, а самият пълнител бил скрит във вестник. В края на месеца отново подлежи на разпити, за да може да докаже, че именно той е острието на КГБ, което убива и изпълнява някои от най-опасните поръчки.
Относно убийството на Бандера, СССР официално заявяват, че жертвата е убита от бивши нацисти, които били наети от западните сили. Това остава и официалната история през следващите няколко десетилетия. До този момент никой не може да каже какво се случва по-късно с Богдан Сташински. Западна Германия го изправя на съд през 1962 г. за извършените престъпления. Осъден е на 8 години, като присъдата се преписва на СССР. В новогодишната нощ на 1966 г. е пуснат под гаранция и изчезва завинаги.
Мнозина смятат, че е изпратен в САЩ, като ЦРУ са направили всичко възможно да го приберат. До този момент разузнавателната агенция никога не дава отговор. Според някои е бил забелязан в Южна Африка – страна, която няма никакви дипломатически отношения с СССР. Най-вероятно може и да е още там, но това остава голямата мистерия.
