4 души, които са били погребани живи (и как са изровени)

В дните преди усъвършенстваното медицинското оборудване, на което се радваме днес, да може категорично да определи кога някой е преминал от този свят в отвъдния, много хора са се страхували да не бъдат погребани живи. Така се въвеждат строги послесмъртни протоколи, за да гарантират, че това няма да се случи.

Но тези протоколи също страдат от научните липси на времето си.

Затова сега за наше всеобщо развлечение ще разгледаме 4 случая, в които хора са били заровени живи, но въпреки нищожната вероятност са успели да ги извадят.

Португалска илюстрация от 16-ти век, изобразяваща хиндуистки ритуал, при който вдовица е погребана жива с мъртвия си съпруг

Обущарят

През 1822 г. 40-годишен немски обущар е погребан, но от самото начало има съмнения относно смъртта му. Въпреки че неговото семейство я потвърждава – той действително изглежда мъртъв, казват те – никой не може да усети каквато и да е миризма или скованост в трупа. Все пак обаче погребението си протича по план.

Но докато гробарят хвърля последните лопати с пръст върху гроба, оттам се чува тропане.

Обръщайки бързичко процеса, гробарят изравя клетника възможно най-скоропостижно и го открива да мърда в ковчега си. Ръцете му са изтегнати, не е студен и когато пристигналият лекар порязва една от вените на трупа, от нея потича съвсем нормално кръв.

За съжаление обаче, в продължение на три дни се правят опити за реанимация, но всички те са безрезултатни. Обущарят все пак е обявен за мъртъв още веднъж и е положен в последното си място за отдих за втори и вече последен път.

Еси Дънбар

През 1915 г. 30-годишна жителка на Южна Каролина на име Еси Дънбар претърпява фатален пристъп на епилепсия – или поне така си мислят всички. След като я обявяват за мъртва, лекарите поставят тялото й в ковчег и насрочват погребението за следващия ден, така че нейната сестра, която живееше извън града, все пак да има време да дойде. Но сестрата на Дънбар не идва достатъчно бързо и когато пристига, вижда гроба й вече заровен. Това не й се харесва никак – тя иска да види Еси за последен път и затова нарежда тялото й да бъде извадено.

Когато капакът на ковчега е отворен обаче, всички заварват Еси да лежи усмихната и напълно жива.

Тя живее още 47 години…

Филомел Жонетр

През 1867 г. 24-годишна французойка на име Филомел Жонетр се разболява от холера и не след дълго е обявена за мъртва. Както е според обичая, свещеник пристига, за да отслужи и тялото й е поставено в ковчега, а 16 часа по-късно то е спуснато на 2 метра под земята.

Подобно на случая с обущаря, един гробар чува чукане по капака на ковчега и незабавно го изравя от земята. Въпреки че не се забелязва дъх, когато под носа й е поставена запалена свещ, в гърдите й могат да се чуят отчетливи ритмични звуци и тя показва известна мускулна контракция и потрепване на клепачите. Отново подобно на случая с обущаря обаче, това не продължава дълго и Жонетр е официално обявена за мъртва на следващия ден и погребана за втори път.

Анджело Хейс

Случаят с 19-годишния французин Анджело Хейс е „вероятно най-забележителният случай на преждевременно погребение от 20 век“. През 1937 г. Хейс катастрофира с мотоциклета си, като ударът изхвърля младия мъж от машината с главата напред в тухлена стена. Лицето му е толкова обезобразено, че на неговите родители не е позволено да видят тялото. След като не откриват пулс, лекарите го обявяват за мъртъв и три дни по-късно той е погребан.

Но поради разследване на местна застрахователна компания, тялото му е ексхумирано два дни след погребението. За голяма изненада на тези в института по съдебна медицина, Хейс все още е топъл. Той е в дълбока кома и намалената нужда на тялото му от кислород го беше запазила жив.

След множество операции и рехабилитация Анджело Хейс се възстановява напълно! Всъщност той дор истава знаменитост във Франция: хората пътуват отдалеч, за да говорят с него, а през 70-те години мъжът тръгва на турне с изобретен от него много специален ковчег с дебела тапицерия, шкаф за храна, тоалетна и дори библиотека.