Защо хората кадят с градински чай

Ако прекарвате много време в „уелнес“ средите на TikTok, може да ви се стори, че от нищото горенето на изсушен градинският чай (Salvia officinalis) е на мода. Но всъщност то далеч не е нова мода; всъщност практиката е древна като корените ѝ водят началото си от индианските народи, които традиционно са я използвали за пречистване на негативната енергия.

Днес популярността му сред групите, които не са от коренното население на Северна Америка, повдига вежди и предизвиква критики за т. нар. културно присвояване. В тази светлината сега ще намерим отговори на някои от по-наболелите въпроси около практиката: какво представлява, откъде идва, има ли наистина някаква полза от нея и удачно ли е изобщо да я правим?

Какво представлява опушването с градински чай?

Градинският чай е ароматна билка, която има дълга история на употреба в медицината и в кулинарията. Растението е използвано от древните египтяни за лечение на различни заболявания, а за лечебните му свойства се говори от повече от 4000 години.

„По някакъв начин то не е просто растение, а лекарство“, казва пред Women’s Health духовният лидер и пазител на мъдростта от племето оглала лакота Уорфийлд Мус-младши, като обяснява още, че изгарянето на билката се използва от коренното население на Америка от векове за пречистване и лечение.

Самият процес включва изгаряне на изсушени стръкове от нея „и след това използване на дима за пречистване на нас, на предмети или на места“, казва д-р Розалин Лапиер, награждаван писател и етноботаник от коренното население.

„Обикновено изсушените растения се изгарят над горещ въглен, поставен в голяма раковина или на земята. Човекът поставя двете си ръце над дима, поема го в тях и „измива“ цялото си тяло с него като започва от главата и продължавайки надолу.“

Практиката се използва и днес в групите лакота, чумаши и кахуила. Всяко племе има свои собствени ритуали, които включват градински чай, и използва различни сортове в зависимост от това, какво е местно за района, добавя Шило Клифърд, билкар от оглала лакота, пред Women’s Health.

Защо хората го горят?

„Палим градински чай, за да приемем доброто обратно в живота си“, обяснява Мус. „Използваме го, когато се чувстваме потиснати, уплашени или дори когато сме щастливи. Това е начин да се свържем с духа си, да се почувстваме удовлетворени или цели.“

Наред с предполагаемите си духовни ползи, изгарянето на градински чай се ползва и за редица други неща, включително пречистване на въздуха и подобряване на съня, настроението, познавателните способности и намаляване на стреса.

Предполага се също така, че може да отблъсква насекоми и да облекчава менструални спазми.

Всичко това звучи много впечатляващо, но дали е истина?

Науката

За съжаление изследванията на ползите от изгарянето на градински чай са все още в начален етап, така че да се направят конкретни заключения сега точно е невъзможно. Все пак някои от тях подсказват за възможни ползи, които най-малкото оправдават по-нататъшни изследвания.

В един преглед от 2017 г. например се предполага, че Salvia (биологичният род, към който принадлежи градинският чай) може да повлияе на няколко механизма в тялото ни, свързани с познавателната способност, възпалителните процеси и антидепресивното поведение. Макар да бързат да добавят, че всички възможни ефекти за подобряване на когнитивните способности трябва да бъдат проучени много по-задълбочено в дългосрочен план, авторите заключават, че доказателствата до момента са „обещаващи“.

По подобен начин проучване от 2005 г. демонстрира, че градинският чай е в състояние да потиска ензим, наречен холинестераза, и следователно изглежда, че подобрява настроението и когнитивните способности само след една доза.

Нито едно от тези проучвания обаче не разглежда пряко ефектите от горенето на градински чай.

Докладите за антибактериалните му свойства също може да не са това, което изглеждат. В статия от 2007 г. се твърди, че градинският чай „убива 94% от бактериите“. Той обаче не е включен в сместа от билки, използвана в изследването, което кара сайтът Snopes да заключи, че твърденията са неверни – въпреки че споменава други свойства на градинския чай, които могат да бъдат полезни за човешкото здраве, включително антисептични, противовъзпалителни и антиоксидантни.

Като цяло научните данни за изгарянето на градински чай може и да липсват, но това не означава, че трябва да се пренебрегва неговото културно и духовно значение.

Присвояване или признателност?

„Когато градинският чай се използва неправилно и се комерсиализира по този начин, това отнема духа и въздействието на растението и го превръща в продукт“, обяснява Мус.

Ако ще палите градински чай, важно е да разберете откъде идва традицията и как е предвидено да се използва.

„Не мисля, че има един прост отговор на дебата и за превръщането на духовните практики в стока“, добавя Шайло. „Но бих казал, че винаги приветстваме хората, стига да изпитват уважение и почит и стига да са готови да положат необходимия труд.“