Защо да преследваме щастието може да бъде вредно – и какво да правим вместо това
Щастието е една от най-важните цели в живота. По време на пандемията дори „щастие“ се превръща в най-търсената дума в Google.
Но ето защо стремежът към щастието може да бъде вреден за нас.
То може да ни направи по-егоцентрични. Активното търсене на щастие може да изостри индивидуалистичните тенденции за търсене на удоволствия за сметка на другите хора (например, може да прекъснем приятелство, защото не е забавно), на обществото (бързото шофиране може да ви направи щастлив, но застрашава живота на хората) или на околната среда (ненужно разточителното изразходване на електричество). По ирония на съдбата този егоцентризъм, освен че не служи добре на другите, прави хората, които търсят щастието, по-самотни. Фокусирани върху това да правим себе си щастливи, ние забравяме основния принцип на щастието, който е да погледнем извън себе си за него.
Тези, които имат най-висок резултат във всяка класация за ниво на щастие, говорят за добра социална подкрепа (например, подкрепа на другите, когато се нуждаят от нея), живеят смислен живот, който им позволява да допринасят на обществото (полагат усилия за развиване на умения, които служат добре на другите ), изпитайте изобилие от положителни емоции, които често са създадени в компанията на другите (усмихваме се 30 пъти по-често в група, отколкото сами). Това е иронията на целенасоченото търсене на щастие… Фокусирането върху себе си и желанието да бъдем по-щастливи намаляват шансовете ни да изпитаме щастие.
Този фокус може да ни накара да осъзнаем, че сме нещастни. Идеята, че трябва да търсим щастието, може да подчертае липсата му в живота ни – защо иначе бихме го търсили. Колкото повече ценим щастието, толкова по-вероятно е да бъдем разочаровани от сегашната си ситуация. Още по-лошо е, че колкото по-отчаяни ставаме да го намерим, толкова по-вероятно е да изпитаме симптоми на депресия.
Това може да ни накара да се обвиняваме, че сме нещастни. Внушението, че всички трябва да сме щастливи и че това е лесно за постигане, може да ни накара да се почувстваме сякаш нещо не е наред с нас, понеже не сме, което причинява допълнително страдание. Нашата мания по щастието се заражда от индустрия от хора и организации, които обещават бързи начини да ни направят щастливи. Това е само една от причините, поради които тесния фокус върху „щастието“ може да бъде пагубен.
Освен че то не е добро като крайна цел, често е неуместно да се говори за него, когато общуваме с хора, страдащи от крайна бедност, жертви на политически несправедливости, преживяващи опустошителни конфликти или изправени пред природни бедствия. Казано по-просто, да бъдеш щастлив не е приоритет в тези ситуации. Застъпничеството за инициативи за увеличаване на щастието може да доведе до това хората да се чувстват отчуждени и неразбрани. В травматични времена увещаването на хората „да бъдат щастливи“ може да изглежда като социална глухота или липса на състрадание.
Ако се фокусираме твърде много върху преследването на щастието, рискуваме да забравим за благополучието, което е по-дълбоко от обикновения хедонизъм и включва връзки с хората, цел в живота, чувство за постижение и лично достойнство.
Ето пет начина да подобрим благополучието си:
- Да се уверим, че можем да посрещнем основните нужди на себе си и на тези, за които се грижим.
- Да отделяме редовно време за приятни дейности, като разходки, игри или гледане или слушане на нещо, което ни харесва.
- Да инвестираме в изграждането и поддържането на положителни взаимоотношения. Да се срещаме с приятели, да поддържаме контакт с членове на семейството си, да поддържаме работните си отношения.
- Да поддържайте връзка и с това, което прави живота ни смислен. Например, да подкрепяме някакво движение, да следваме вяра или да се отдадем изцяло на личната ни или професионална роля.
- Да направим нещата по-добри за общността, в която живеем. Например, като се застъпим за по-добри услуги, като бъдем доброволци или разкрием нелоялни практики.
____________
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons.
Автори: Кристиан ван Нейвербоу, професор по коучинг и позитивна психология, RCSI Университет по медицина и здравни науки и Йолана Бурке, старши преподавател, Център за позитивна психология и здраве, RCSI Университет по медицина и здравни науки
