Човекът, който вдъхнови Робинзон Крузо

Той е едва забележим на картата – архипелагът Хуан Фернандес стои кротко в Тихия океан на 672 км от Чили. Състои се от три основни острова: остров Робинзон Крузо (преди това Мас А Тиера), остров Александър Селкирк и остров Санта Клара. Този текст е за мъжа, на когото е кръстен втория остров.

През 1704 година Александър Селкирк седи на брега и гледа как западният бриз отнася кораба и екипажа му към хоризонта. Следващите 4 години ще бъдат истински кошмар за него, но в края им той ще стане вдъхновението на Даниел Дефо за образа на Робинзон Крузо.

Бреговете на остров Александър Селкирк

Селкирк отплава за първи път, когато е на 15 години, за да избегне обвинения в „неприлично поведение“. По-късно, вече пораснал мъж, той се присъединява към екипажа на Cinque Ports – 130-тонен кораб – като главен навигатор, докато плават покрай бреговете на Бразилия.

След като достига най-южната част на Аржентина, корабът поема на север покрай Чили. Заради намаляващите запаси от храна, както и поради болести, екипажът намалява от 90 на 42 души. Корабът се бори с бурния океан ежедневно и положението става критично, когато заради червеи порциите храна намаляват още повече. Но напред ги чака земя и облекчение.

През септември 1704 година малкият остров Хуан Фернандес се появяват на хоризонта. Капитан Страдлинг заповядва на екипажа да пусне котва на брега ми и така мъжете намират отдих.

Пребиваване на острова обаче е кратко, защото капитанът бърза да се върне към курса си. Селкирк твърди, че заради течащия корпус корабът е негоден за плаване и лесно може да бъде превзет от враг или по-лошо – от самата вода. Никой не му обръща внимание, но той настоява, докато накрая капитанът му нарежда да вземе своя сандък с неща, спалните си принадлежности и дрехите и да ги свали от кораба, защото тръгват без него. Така на самотния бряг сред единствената си собственост Александър Селкирк гледа как корабът отплава. В един момент той започва да крещи след него да се върне, молейки за прошка, но никой не се връща.

Маршрутът на Александър Селкирк

Той разполага с пистолет, барут, куршуми, нож, брадвичка, библия, фласка с ром и храна за няколко дни. Да си направи сал и да отплава е немислимо – най-близкият град, Валпарайсо, е на около 1000 километра от острова. Пистолетът би му предоставил по-приятен край.

Докато изучава новия си дом, острите му вулканични камъни и буйна растителност, намира питейна вода, тюлени за месо и сливи, с които да се пази от скорбут. Той е чувал истории за хора, които са успели да оцелеят сами с години, докато не биват спасени. Например, тази на Педро де Сераньо, който оцелява 7 години сам на остров в Тихи океан без питейна вода (вместо това той пие кръв от костенурки), но в крайна сметка полудява. Ала щом Педро успява да оцелее, Селкирк със сигурност ще успее.

Артистина репрезентация на кораба Cinque Ports

Предупрежденията на Селкирк за кораба се оказват верни – месец след отплаването си Cinque Ports потъва край бреговете на Перу. Голяма част от екипажа се удавя, а тези които се спасяват, включително и капитана, успяват да достигнат до брега, където още 14 души умират. Останалите се предават в ръцете на испанците и са вкарани в затвор в Лима, където „испанците ги слагат заключени в тъмница и се държат с тях много варварски“. Капитанът успява да избяга и се връща във Великобритания, където живее в бедност и лошо здраве.

Въпреки че е сам, Селкирк се радва на редки човешки визити. Един ден вижда кораб акостирал на брега. Флагът му е испански, което за един шотландец като Александър означава, че ако бъде заловен, го чакат робство или смърт, или и двете. Все пак успява да избяга под изстрелите на многобройния екипаж заради по-добрите си познания за острова. Той се изкачва в гъстата корона на едно дърво и остава там, докато корабът не отплава два дни по-късно.

Иначе Александър гледа козички. Осакатява ги, докато са още малки, за да е сигурен, че никога няма да могат да му избягат. Веднъж за малко не умира, докато преследва една от тях и пада от стръмна скала. За негово щастие пада върху самата коза, която гони, но въпреки че не умира, все пак прекарва три дни в безсъзнание. Често той стои на високо, взирайки се в морето в очакване на кораб. Един ден през 1709 година, такъв се появява във водите пред Селкирк. Той не вижда под чий флаг плава кораба, но заради отчаянието си моментално сигнализира. Екипажът го забелязва и мигом десетки оръжия са насочени към лицето му. След като обяснява, че е изоставен обаче, всички го приветстват на борда.

Селкирк има изискване – ще се качи единствено при условие че Страдлинг, капитанът на Cinque Ports, не е с тях. Това име не говори нищо на никого и в крайна сметка всички отплават заедно.

След 4 години и 4 месеца или над 1500 дни на острова, Александър Селкирк гледаше как огъня на брега се отдалечава и постепенно изгасва. Когато се завръща в родния си град Ларго, морякът има сериозни проблеми с адаптацията и в крайна сметка живее в пещера. През 1717 се жени, но не издържа и се връща обратно към морето.

Мнозина автори разказват историята му, предимно в кратка форма. През 1719 година Даниел Дефо, по това време с финансови проблеми след сватбата на дъщеря си, пише силно драматизирана версия на преживяното от Александър Селкирк като кръщава героя си Робинзон Крузо. Работата му става толкова популярна, че има две продължения.

През 1720 година морякът се жени отново без да съобщава на първата си жена. Но отново и заминава – този път на борда на HMS Weymouth. Пътешествието му ще свърши, когато на другата година се заразява с вирус и умира. Когато лейтенантът обявява смъртта му, усеща „малък бриз“ – същият вятър, с който Cinque Ports отплава, оставяйки го сам, сега отнво духа над тялото на Селкирк.

Светът е изумен от историята на Крузо, но малко хора всъщност знаят за мъжа, вдъхновил образа му. През 1966 година правителството на Чили сменя името на острова, където Селкирк се бори за живота си, от Мас А Тиера на остров Робинзон Крузо. Александър Селкирк изглежда като човек, който дори сред тълпа, винаги ще бъде сам.