Наистина ли Мария Магдалена е била блудница, както е описвана днес
Мария Магдалена е един от интересните персонажи в Библията и за първи път се появява в Новия завет. Реално е една от малкото последователки на Исус, свидетел при разпъването на кръста, също така присъства при погребването и на финала е първата, която вижда, че гробът е отворен. Освен това е била редом с него, когато е в Галилея, когато проповядва и лекува. При влизането му в Йерусалим жителите го посрещнат, яздещ скромна магаре и тя отново е там. Защо тогава една от най-верните подръжнички приема ролята на блудница и грешница?
Днес е позната като точно такава, но присъствието ѝ в Новия завет е изключително скромно, за да се направят такива заключения. Според изследователката Хетта Хаус, образът се променя, за да може да има пример за жена, която се е покаяла и след това е била покръстена. Мария Магдалена има видение за Божието царство, което по-късно споделя с Исус. Впрочем не трябва да забравяме, че много често дори майката на Исус получава негативна роля и в зараждането на християнството се смята за прелюбодейка, докато нейният син се разглеждал като копеле. Дева Мария е присъствала само в Евангелията на Матей и Лука и почти не присъства в живота на Исус. Тя обаче получава от църквата други позитиви и се превръща във вечна девица.
По време на Павел VI, Ватикана прави някои дискретни промени от латинския превод на Евангелието на Лука. В него се разказва за неназована жена, която влиза в къщата, където Исус гостува и се унижава пред него, измивайки краката му със своите сълзи, а след това ги избърсва с косата си. Тогава Исус ѝ казва „Прощават се греховете ти“. Папа Григорий още през 591 г. е един от първите, които предават най-древната професия на Мария Магдалена. Той смята, че онази грешница в Евангелието на Лука най-вероятно е била проститутка. Дори и след като Ватикана прави опити да поправи грешката си, порочните грехове върху Мария Магдалена остават.
Защо е необходимо жената, която първа става свидетел на възкресението и точно на нея Исус първи се явява с думите „Жено, защо плачеш?“, трябва да бъде запомнена така? 2000 години от въпросните събития очевидно показват, че всеки е приел тази идея, макар и да няма гаранция, че е вярна, особено след като хора четат и интерпретират Библията. Разбира се, има и миряни, които преписват положителна роля на жената. Някои смятат, че тя е била не само последовател, но дори съпруга. Според харвардския професор Карън Кинг, доказателството идва под формата на древен фрагмент от папирус, съдържащ думите „Исус им каза: „жена ми“.“.
През средновековието този образ също става достатъчно популярен. В някои Евангелия може да се открият такива фрагменти, които по един или друг начин накланят везните в тази позиция, но отново не трябва да забравяме, че редактирането на Библията продължава да се случва и до днес, следователно няма нищо сигурно, докато не се видят някои по-древни издания.
Практически всеки историк се интересува жадно от живота и историята на Мария Магдалена. За жалост архивите не предлагат повече от представената оскъдна информация. Неизвестното се запълва с най-различни легенди и митове, понякога директно от църквата, друг път от други вълнуващи източници. Впрочем тя преминава редица метаморфози от грешник и проповедник до светец.
Мария Магдалена е изцерявала, помагала при раждането и има редица други положителни черти, но проституцията продължава да я преследва като проказа. Тя е покровител на проститутките през средновековието. Бардаците през XVIII век са се наричали „Къщи на Магдалена“. Според други изследователи има две Марии в Евангелието. Едната е Мария от Витания. Тя е сестра на Лазар, върнат от мъртвите благодарение на Исус. Мария от Витания започва да вярва в силите на божия син. Другата жена е Мария от Магдала и е обладана от седем демона, които Исус прогонва от нея. Втората е редом до Исус в най-трудните му мигове от живота. Именно Мария от Магдала трябва да разкаже за възкресението сред другите ученици. И преди 591 г. всички знаели за съществуването на двете жени.
Папа Григорий Велики ги смесва по време на проповед и добавя прелюбодейския грях, който е изкупен от Исус. В Евангелието обаче липсват подробности за прогонените демони. Грешката обаче остава. Както папата може да бърка, така става и с Робърт Сатуел, който през XVI век пише трактат и бърка сълзите на Мария Магдалена, проляти по време на погребението на Исус, пишейки, че Мария Магдалена е плачела над Лазар, а както споменахме в горните редове, сестрата на Лазар е Мария от Витания. През XIII век Якобус де Ворайн пише в своята книга „Златна легенда“, събирайки историите на всички познати и непознати светци, че Мария Магдалена била благородничка с изключителна красота и най-големият ѝ грях бил, че е богата. Според него Мария Магдалена е проповядвала в Марсилия и е покръстила управляващата фамилия там.
След това се оттегля в пустинята и живее 30 години там. От историческа гледна точка, средновековието е позволявало да съществуват само два стереотипа на жената: светицата и курвата. Дева Мария е очевидно светицата, олицетворението на добротата и модела за поддражание, докато Мария Магдалена трябва да получи негативната роля. В средновековна Европа всички автори преписват на жената най-тежките грехове. Ева е споменава редовно като непокорната и изкушена от дявола. Тогава се е вярвало изначално, че е очаквано от жената да извършва повече грехове от мъжа. А и Аристотел напомня, че природата винаги иска да създаде съвършеното животно – мъжкото.
Според него неблагоприятните репродуктивни условия водят до второто най-добро решение – жената. Философът вярвал, че детето може да е от женски пол, когато не получава достатъчно топлина и по природа жените винаги са слаби и студени. Не трябва да забравяме, че същият е преживял доста негативни спомени със своята съпруга и може би по тази причина е толкова красноречив.
И след като Дева Мария е олицетворението на чистотата и добротата, Мария Магдалена трябва да запълни празнината, за да има равенство между добро и зло. Добрата новина е, че поне жената има право да последва примера на първата блудница и да изкупи греховете си. Все пак някой трябва да носи и кръста на покаянието. А и какъв по-добър пример от блудницата, която се отказва от греха и започва да следва стъпките на Бог? Френският кардинал Еде дьо Шато заявява, че това е един от най-добрите възможни примери.
Разбира се, каква е истината, можем и никога да не разберем, но след като всяка свещена книга е превеждана многократно и това се подчертава сериозно в дори в книгата на Стайнбек – „На изток от рая“, където една дума може да се превърне в ключов елемент и да променя многократно смисъла, можем да бъдем сигурни и в други човешки грешки и описания на различни светци в Библията. Нека не забравяме, че религията е била сериозен инструмент за контрол над населението, следователно търпи промени, които днес не могат да бъдат особено адекватни.
