Музикални хроники: Прибързаното пенсиониране на една от най-великите метъл групи – Защо Slayer казаха „край“

Изминаха повече от три години, откакто една от най-великите групи в метъла прекрати дейността си. И вече няколко от нейните бивши членове признаха, че съжаляват за решението и то им се струва прибързано.

Slayer са част от великата четворка на траш метъла, но първи от големите 4 хвърлиха бялата кърпа. Защо се стигна дотам и защо днес поне част от тях се разкайват за случилото се?

В началото на годината китаристът и съосновател на Slayer Кери Кинг призна, че е ядосан заради станалото и че още му се свири. За него краят на бандата все още е свързан с много горчилка.

“Има гняв… какво друго? Беше прибързано. Причината да го казвам е, че героите от моето детство все още свирят! И аз още мога и искам да свиря, но този живот ми беше отнет”, въздъхна Кинг. „Явно ще трябва да отворя нова глава. Бяхме на върха и в крайна сметка не е лошо да спреш, когато си на върха. Това е добър начин да се откажеш. Но дали ми липсва свиренето? Да, абсолютно“.

Затова знаменитият китарен гуру готви мистериозен солов проект, който би трябвало да се хареса на феновете на Slayer. Той не пропусна да си припомни и финалното турне на групата. „Ходехме на всички тези места, където имаме толкова история. Тъжно е като си помислиш, че няма пак да видиш приятелите си там. Бяхме свикнали да отиваме някъде и редовно да виждаме свои приятели на съответните места, сега не съм ги виждал от три години. Slayer значи много за нашите фенове, а и те значат много за нас. Знам, че ще се видим отново с тях, но когато Slayer вече не съществува, празнината е огромна“.

Кери Кинг

Казаното от Кери Кинг беше подкрепено от Гари Холт – лидерът на Exodus, който беше част от Slayer между 2011 и 2019 г. „Да, отказахме се твърде рано. Мразя да не свиря“, отсече китаристът, който в Slayer заместваше Джеф Ханеман.

„Съгласен съм с Кери. Като свирене бяхме в пика на възможностите си, тотално разбивахме. Бандата можеше да продължи още години, но предполагам, че понякога просто идва времето. Като решиш да се откажеш от нещо, отказваш се. По-добре да се откажеш на върха, отколкото да не можеш да изсвириш собствените си песни, а те хич не са лесни. Да свириш Angel of Death на 70 години ще е страшно трудно.“

Едва ли проблемът е във възрастта на музикантите, тъй като членовете на Slayer се намират в края на 50-те и началото на 60-те си години. Но други фактори се оказаха определящи за раздялата. 

Американските траш метъли обявиха през януари 2018 г., че поемат на прощално турне. За много групи определянето на турне като последно, финално и т.н. е просто маркетингов трик – до какъвто обаче Slayer не биха прибегнали. Те наистина бяха решили, че това е краят на пътя им и го отбелязаха по грандиозен начин с множество изяви между май 2018 и ноември 2019 г. Думите на Кинг и Холт затвърждават впечатлението, че пенсионирането на Slayer е най-вече по идея на Том Арая. Басистът и вокалист открито е говорил за раздразнението си от трескавата програма на Slayer покрай турнетата и е признавал, че му е много трудно да спи по време на път. Арая страда от сънна апнея (многократни прекъсвания на дишането по време на сън), а проблемите му с врата го накараха да се откаже от емблематичното люлеене на главата, докато е на сцената. Липсата на тази интензивна чисто физическа връзка с музиката е отнело от удоволствието на Арая по време на концертите и още през 2016 г. той призна: „След тези 35 години ми е време вече да си прибирам пенсията“.

Някои от феновете сигурно биха изтъкнали, че краят на Slayer е дошъл още със смъртта на Джеф Ханеман, китаристът, отговорен за много от най-добрите песни и най-запомнящите се рифове на бандата. Той спря дейността си със Slayer още през 2011-та, след като ужасна инфекция на едната му ръка доведе до спешна животоспасяваща операция и до невъзможност да свири. Надеждите за възстановяването му се оказаха напразни и на 2 май 2013 г. Ханеман почина от чернодробна недостатъчност. 

Гари Холт

След трагичния случай Slayer избраха да продължат с Гари Холт и останаха верни на себе си, каквито са били винаги. Те не тръгнаха да променят звученето си или да следват каквито и да е тенденции, а си останаха група, която обогатява своя собствен свят, оформян близо 4 десетилетия. Когато пък решиха да поставят края, с всичкото съжаление от това, те отново го направиха по своя начин. И тъй като са една от най-откровените и честни групи по музикалните върхове, не бива да очакваме внезапно да се отметнат. 

И колкото и да сме свикнали много от любимите ни групи да свирят до последно, трябва да приемем, че за Slayer беше по-важно да съхранят себе си в най-добрата си версия.