Люис Капалди е един от най-стойностните изпълнители, които изгряха в последните години.
Но бремето на славата не беше милостиво към него и заедно с успеха го сполетяха психични проблеми и сериозна болест – с която той се бори геройски и с неизменно чувство за хумор.
След като направи фурор и покори класациите с дебютния си хит Someone You Loved, 27-годишният шотландец стана знаменитост с огромния си талант и симпатичната си самоирония.
Три години по-късно той се завърна ударно с дългоочаквания си втори албум и с песни като Pointless, Forget Me и Wish You The Best. През цялото време Капалди остава открит към своите фенове относно здравословните си проблеми, които го принудиха да спре временно с концертите след участието си на фестивала „Гластънбъри“ през тази година.
На основната сцена на легендарния британски фестивал, изпълнителят се представяше на ниво до един момент, но към края започна да се мъчи сериозно заради изтощаване на гласа и заради синдрома на Турет, с който неотдавна беше диагностициран.
Той се обърна към публиката и каза: „Ще бъда честен пред всички вас, губя гласа си, но ще продължим да свирим до края и няма да спираме. Просто имам нужда всички да пеете заедно с мен максимално силно, окей?“ Това доведе до изключително мил епизод, в който публиката изпя вместо него големия му хит Someone You Loved.
Проблемите на Люис Капалди със здравето достигнаха пика си някъде по време на пандемията и локдауна, когато той се завърна в града от детството си Уитбърн в очакване да стартира работата по втория албум. Дебютното му издание Divinely Uninspired to a Hellish Extent беше най-продаван албум във Великобритания за 2019 и 2020 г., което означаваше, че очакванията към Капалди вече бяха станали огромни.
В онзи стресов период той вече чувства напрежението върху себе си и то му се отразява физически и ментално. „Реализирането на първия албум си беше възможно най-близкото нещо до сбъдване на големите мечти. Но веднага щом първият албум се окаже успешен, хората се питат можеш ли да го направиш отново“, обяснява Капалди в документален филм за живота си.
Филмът разказва не само за неговия път до славата, но и за това как тя се отразява на душевното му здраве. Люис е принуден да се справя с паник атаки, спазми в рамото и със синдром на Турет – неврологично нарушение, при което човек прави неконтролируеми тикове и звуци.
Капалди споделя и за своя „синдром на самозванеца“, при който страдащите не могат да оценят личните си постижения, въпреки очевидните доказателства за стойността им. Дори изключително мило писмо от Елтън Джон, в което легендата изтъква, че Капалди пише „красиви песни, докосващи милиони хора“, изпълнителят не може да спре да се чувства като самозванец и подозира, че никога няма да преодолее синдрома. По време на заснемането на филма, тиковете в рамото му се влошават, докато той продължава да се опитва да напише песни за втория си албум.
Неуверен в своите възможности, Капалди работи и с други композитори, но постоянно си поставя възможно най-високата летва и сравнява всичко ново с най-успешната си песен Someone You Loved. “Не вярвам в своите възможности за писане на песни и ми се струва, че това се влошава, колкото по-известен ставам. А спазмите в рамото ми стават по-силни, когато седна да свиря на пианото. Болезнено е. И започвам да се задушавам и да изпитвам болки в гърба, докато го правя, а това е плашещо“.
Люис Капалди говори откровено и за паник атаките, от които страда и които го карат да си мисли, че полудява. „Конвулсиите са по цялото ми тяло. И ми се струва, че или ще продължат вечно, или ще умра“, признава той и допълва, че понякога говори дълги часове по телефона с майка си Карол, която се мъчи да го успокои.
Капалди вижда тези физически симптоми като напълно нормална реакция на това, че светът му се е преобърнал. Терапевт му е казал, че вероятно проблемите му се дължат на смъртта на двама негови близки роднини, когато той е бил още дете. Лелята на Капалди сама отнема живота си и нейното самоубийство става повод звездата да напише песента Before You Go. Случаят подсилва тревожността на Капалди относно собственото му здраве.
Макар че музикантът в началото отхвърля призивите на приятели и семейство да се подложи на терапия заради мъчещото го рамо, накрая склонява. И в името на душевното му здраве, записите на втория албум са отложени. След като е прегледан, Люис е диагностициран със синдрома на Турет и всъщност той го приема добре. Сам се определя като хипохондрик, а диагнозата поне го убеждава, че не става въпрос за някакво смъртоносно заболяване. Лекарите му обясняват, че значително подобрение в неговото състояние ще има, когато Капалди намали своята тревожност и подтиснатост – и той се опитва да го прави с лекарства, тренировки и по-здравословно хранене.
Разбира се, неговите фенове го подкрепят неизменно в тази борба и търпеливо чакат завръщането му на сцената. А чакането определено ще си заслужава – защото Капалди все още не се е доказал пред самия себе си, но целият свят се убеди в способностите му да прави искрена и завладяваща музика.