Това е историята на една от най-впечатляващите певици и барабанистки от златни музикални години. За съжаление, тя не успява да устои на произлизащите от славата проблеми и си отива твърде рано – а случилото се с нея е показателно за опасностите пред безброй жени. И предизвиква задълбочено проучване за рисковете от анорексията и други хранителни разстройства.
С техните запомнящи се поп хитове и красиви мелодии и аранжименти, The Carpenters са една от най-успешните групи на 70-те години. Те си остават сред най-продаваните изпълнители с техните над 100 млн. продадени албуми и хитове като Close to You, Only Yesterday and Please Mr Postman.
Дуетът се състои от певицата и барабанистка Карън Карпентър и нейния по-голям брат Ричард. Въпреки големите музикални постижения, краят за Карън е трагичен и идва през 1983 г. Тогава тя умира само на 32 години вследствие на усложнения от анорексия. Оттам нататък постигнатото от нея се оценява все повече, но същевременно тя често е представяна повече като жертва, оказала се подчинена на своето семейство и на безмилостната музикална индустрия.
Всъщност Карън е много повече от жертва и успява да покаже пътя за още безброй талантливи жени след нея. А макар че брат ѝ Ричард е водеща фигура при изработването на песните и аранжиментите, Карън е не по-малко значима в творческо отношение, както и като певица със своя отличителен контраалтов глас, покриващ три октави.
На 15 години американката вече свири в своята училищна група и нейни идоли са джаз барабанисти като Джо Морело и Бъди Рич. „Когато се захванах с барабаните, всички ме гледаха странно, но не ме интересуваше“, разказва тя. Не е често срещано момиче да придобие такива умения в барабаните, а още по-голяма рядкост е, когато ги съчетава с подобни вокални възможности. Карън и Ричард подписват с лейбъла A&M Records през 1969-а и още през следващата година достигат върховете в класациите с хита си Close to You – тяхна версия на песен на Бърт Бакарах.
Следват още хитове и покрай тях Карън се сблъсква с натиск от страна на брат си и на звукозаписната компания да изостави барабаните, за да стои най-отпред на сцената, както е типично за една звездна певица. Това може да е логично решение от комерсиална гледна точка, но пренебрегва нейните качества на инструменталист. Карън признава, че е наранена от настояването да спре да свири, а като лице на групата се чувства неудобно – и възприема твърде строг режим на диета и тренировки. „Никога не съм я смятала за дебела, но тя имаше този комплекс“, спомня си режисьорката на видеоклиповете на The Carpenters Клеър Барън. „Сега можеш да имаш голям задник и да си звезда, но при жените от 70-те беше различно. Всички, които контролираха кариерата на Карън, бяха мъже. Сигурен съм, че много пъти е чувала „Имаш голям задник“ от грешните хора“.
Хората около певицата забелязват промяната в нея – тя започва да става опасно слаба и не се храни. Но тогава все още не е достатъчно разпространена информацията за анорексията и опасностите от нея. През лятото на 1975 г. Карън Карпентър се е стопила до едва 41 килограма и постъпва в болница. В следващите 8 години се стига до още няколко болнични престоя и вариране на теглото, но през цялото време Карън остава фокусирана върху кариерата си и не позволява здравословното състояние да спре музикалните ѝ дейности.
В края на 70-те до болница стига и Ричард Карпентър, като при него причината е пристрастеност към наркотици. Докато нейният брат е извън строя, Карън използва случая да запише амбициозен солов албум и на 29 години нуждата ѝ от независимост се проявява все по-силно.
Певицата копнее за повече контрол върху своето собствено изкуство и изразява това чрез албума си – който обаче е отхвърлен от шефовете на A&M Records, смятащи го за твърде голям финансов риск.
„Тя беше на път да се освободи, но още не беше свободна“, спомня си нейният бивш приятел и автор на песни Том Балър. „С единия крак тя си беше в старите Carpenters, а с другия в новата роля на Карън Карпентър. Сякаш плуваше срещу течението – или направо нагоре срещу водопад“.
В последната година от живота си изпълнителката започва да ходи на терапия, за да лекува хроничната си анорексия. Но явно лечението идва твърде късно и през септември 1982-ра е приета в спешно отделение с тегло от само 34 кг. След като качва няколко килограма, тя излиза от болницата и се завръща в Лос Анджелис, но умира броени месеци по-късно – на 4 февруари 1983 г. Смъртта настъпва поради сърдечна недостатъчност.
Случилото се със звезда от такъв калибър дава повод за много по-голям обществен фокус върху рисковете от хранителните разстойства и проблемите с душевното здраве. През живота си Карън Карпентър до голяма степен държи в тайна своята тежка битка, но днес можете да чуете някои от най-популярните изпълнителки – като Тейлър Суифт, Лейди Гага и Холси – да критикуват опасното идеализиране на слабото тяло. За съжаление, представата през 70-те, че анорексията е нещо срамно, допринася за изолацията на Карън. Днес има достатъчно индикации, че музикалната индустрия поне донякъде се е променила и информираността относно рисковете се е подобрила. Все още обаче има какво да се направи по въпроса и припомнянето на историята на Карън е важно за съвременните жени в която и да е сфера.
41 години след своята твърде ранна смърт, Карън Карпентър е оценявана като един необикновен музикант и като жена, водила трудна борба за своята независимост. А влиянието ѝ върху куп съвременни певици е показателно за нейния принос към музиката.