Как се ражда грозотата в света – една много стара концепция

„Красотата ще спаси света“ е казал поетът и накарал всички да се стремят именно към това спасение. За съжаление не може да има красота, без грозота, както и не може да имаме символа на Ин и Ян, ако единият липсва. Съществуват и различни концепции на грозота, но самата тя винаги е представяна като специалното покритие на красотата, като параван или преграда, за онези, които нямат очи, за да видят отвъд нея.

През вековете всеки философ се е опитвал да намери правилното решение с описването на двата елемента по един или друг начин. Самият Маркс често попадал в такива размишления относно красотата и затова в неговите трудове може да се открият следните думи:

Снимка: By John Jabez Edwin Mayal – International Institute of Social History, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=591288

„Аз съм грозен, но мога да си купя много красиви жени. Следователно не съм грозен, ефектът на красотата е неутрализиран чрез друга сила – парите. Индивидуалните ми характеристики може да са слаби, но парите ме извисяват много по-високо, следователно аз не съм слаб. Аз съм лош, подъл, безскруполен и глупав, но парите се почитат, както и техният притежател. Може да съм глупав, дори безмозъчен, но парите остават истинското знание за всичко и как тогава техният притежател да се смята за безмозъчен? Освен това с пари може да се закупят умни хора, а онзи, който има пари, за да притежава умните, може ли да се смята по-умен от умните?“

Не трябва да забравяме, че Маркс е имал други идеали през далечния XIX век, а и днес много хора предпочитат да си купят глупави и красиви хора. Дебатите по тази тема никога не са спирали, а и един поглед назад в архивите показва, че мнозина са се опитвали да поставят рамка на красотата и грозотата. Богословът Жак дьо Витри е мислил по темата и констатира следното:
„Сигурно циклопите, които имат само едно око, се любуват на хората, които имат две. Точно както ние съдим и наричаме черните етиопци грозни, но сред тях най-черният е смятан винаги за най-красив.“

Снимка: By Nicolas de Largillière – Scan by User:Manfred Heyde, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2631692

Волтер допълва цялата картина и отбелязва следното:
„Попитай жабата какво е красотата и тя ще отвърне, че това е неговата жабешка жена с големи кръгли очи, малка глава и красив кафяв гръб. Попитай дявола и той ще отговори, че красотата идва с чифт рога, опашка и копита.“

И едно скромно наблюдение би показало, че човек изпитва емоции при гледката и на двете. Ако красивото привлича и създава чувство на обвързване и страст, то грозното също привлича, но създава чувството на отблъскване. Платон заявил, че представянето на грозотата трябва да бъде избягвано, докато Аристотел проповядвал съвсем различна идеология и смятал, че дори грозният живот може да бъде представен красиво и съответно чрез тази красота може да се възпее много по-висок морал. Дори Бонавентура ще напише:

„Образът на дявола може да бъде красив, ако представим добре грозотата.“

Концепцията за красотата и грозотата практически не може да съществува. Шилер е подозирал нещо такова, когато пише едно от своите есета – „Върху трагическото изкуство“:

„Феномен за всички хора е как тъжното, зловещото, дори ужасяващото изразява някакво неустоимо превличане и как такава сцена понякога ще ни отблъсква, а друг път ще привлича.“

Концепцията за красотата при гърците също е доста интересна. Те например дават красотата само на своите митични богини. Грозотата се преписва на онези, които по един или друг начин за жестоки или приемат формата на антигонисти в една история. Морските сирени са грозни и съответно жестоки, харпиите също получават тази роля. И след като Платон умира, гърците започват да изпитват един особен проблем. Те преписват красотата и грозотата на онези, които в живота могат да бъдат добри или лоши.

Снимка: By Диего Веласкес – See below., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15588072

Особено главоболие е, че имат герои и личности, които в никакъв случай не могат да изпъкнат с красота, но имат други качества, които смело чупят догмата на красиво и грозно. Езоп например бил куц, кривоглед, не можел да говори, имал къси ръчички и освен това се запомнял лесно с чудовищната си визия. При всички положения трябвало да влезе в концепцията на грозотата, но също така можел да пише и точно с написаните слова е докоснал мнозина. Следователно конфликтът за красиво и грозно назрявал.

В Християнството като религия не може да бъдат открити форми на грозотата. Християнската природа от самото си създаване може да бъде красива и съответно цели да извади точно това на преден план в своите миряни. Впрочем дори в изкуството ще забележим, че по-често злото служи на доброто и позволява да изпъкне колкото се може повече. Според Хегел единствената част, където човек може да открие грозота в Библията е именно при разпъването на Исус Христос.

В този случай Исус има дълбоки белези от камшика, носи корона от тръни, измъчван е и трябва да пренесе кръста си, за да може да умре. Описван е като грозен, защото страда. Съответно в тази религия грозотата е еквивалент на страдание. В такива моменти не трябва да игнорираме и думите на Ницше – този изявен противник на религията:

„Християнството иска да разберем, че светът е грозен и жесток и направи света грозен и жесток.“

Но дори и така, отново можем да погледнем баланса на красиво и грозно като концепция. Макар и в религията генералната битка да бъде между добро и зло.

Самата концепция на грозотата не може да се разглежда като нещо отблъскващо, защото много често именно тя привлича по същия начин, по който привлича и красотата. Нека не забравяме, че в „Парижката Света Богородица“ именно най-грозният се оказа най-красив, демонстрирайки красивата си душа на читателя, следователно какво може да бъде грозно и какво красиво?

Заглавна снимка: By Wallace Worsley – The Hunchback of Notre Dame (1923 film), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=13199831