Как Олимпийските игри през 1988 г. предизвикват световната мания по кимчи

През 1988 г. организаторите на летните олимпийски игри в Сеул, Южна Корея, се оказват изправени пред малко нестандартен въпрос: Как биха реагирали чужденците на консумацията на кимчи в страната?

По това време кимчито – гарнитура от „ферментирали зеленчуци, основно зеле, но с много добавени подправки“ (wikipedia.bg), която е основна съставка в корейската кухня от векове – е сравнително непозната за повечето западняци. Някои организатори се опасяват, че силната му миризма ще отблъсне посетителите и дори може да създаде лош пиар за страната. Но в действителност се случва точно обратното и скоро хора по целия свят се редят на опашки, за да хапнат от националното ястие на Корея.

„Кимчи става важна тема на много разговори по време на Олимпийските игри през 1988 г.“, казва д-р Парк Че-лин от Световния институт по кимчи, национална изследователска институция, фокусирана върху всички гарнитурата, пред Smithsonian.com. „В миналото Южна Корея беше малка страна в Азия, която не беше широко известна по света. Олимпийските игри обаче й дадоха добра възможност да се представи, а кимчи да бъде прието от хора извън страна.“

Но за да стане това, олимпийските служители смятат, че трябва да измислят начини да направят ястието достъпно – и вкусно – за чужди вкусове. Длъжностните лица го включват като една от официалните храни на олимпийското село, но с известно колебание. Los Angeles Times съобщава, че организаторите са толкова притеснени, че дори дават на служителите на събитието, които работят лице в лице с чужденци, специални инструкции да си мият зъбите, след като ядат кимчи, за да не засягат хората с миризмата.

Не е изненадващо, че някои от първите посетители, които опитват кимчи, са спортисти и медиите бързо отразяват техния опит – The New York Times разказва за интересната нова храна със същото ниво на детайлност като състезания, които се провеждат.

След Олимпийските игри интересът към кимчи рязко нараства, което стимулира износа на ферментирала храна, особено към Япония. И според Чае-лин интересът се разпространява не само сред чужденците, но и сред корейското население като цяло. В годините след Корейската война Чае-лин обяснява: „Някои корейци полагат усилия да се отдалечат от традиционните ястия, включително кимчи, защото според тях те символизират лишенията им в миналото.“

„За корейците, преминали през 50-те и 60-те, да не говорим за онези, които са живели преди това в годините преди освобождението на страната от японското колониално господство, кимчи е не по-малко основна храна, която поддържа живота им заедно с ориза“, казва Че-лин. „Но след войната срамните преживявания, свързани с кимчи, често се споделят от корейците зад граница. Говори се, че много от тях премахват гарнитурата, която някога е била жизнено важно за корейския народ, от масите си поради неприятните преживявания да бъдат отбягвани заради миризмата й. Поради тези причини кимчи започва да се смята за старомодна храна в Корея по това време.“

Превъртаме напред към днешния ден и кимчи може да се намери навсякъде – от улични павилиони за бърза храна до ресторанти. Американската верига магазини Whole Foods предлага цели 163 вида кимчи, като ги рекламира не само вкуса им, но ползите за здравето.

„В традиционната медицина е известно, че кимчи е перфектната храна, в която ин и ян са хармонизирани“, каза На Кюнгин, уредник на музея Kimchikan, който популяризира кимчи и традицията на кимджанг (процесът на приготвяне и съхраняване на ястието), за Smithsonian.com. Пробиотиците, открити в него, обяснява Кюнгин, се свързват с ползи, включително регулиране на червата и предотвратяване на затлъстяване.

Олимпийското лого в плажа Каннин през май 2018 г

След Зимните олимпийски игри през 2018 г. в Пьонгчанг, Южна Корея, ново поколение хора се срещат с кимчи, много от за първи път. За да им помогне да научат повече за него, Световният институт на Кимчи провежда специална изложба в Олимпийския парк Каннин, наречена „Кимчи, общувай със света“ по време на игрите.

„Ако Олимпиадата в Сеул предлага възможност да се въведе кимчи като храна, тазгодишната олимпиада в Пьонгчанг вероятно ще подобри разбирането на корейската хранителна култура“, казва Чае-лин. „Искаме да покажем на хората, че кимчито не е просто част от кулинарната култура на корейския народ, а храна за комуникация и хармония, създадена чрез комбиниране на съставки от целия свят и асимилиране на различни хранителни култури.“