Изпрати ли Анди Уорхол рисунка на пенис на Луната
Шестте мисии на Аполо, кацнали на Луната между 1969 и 1972 г., оставят там извънредно количество оборудване. То включва различни части на Лунния модул, Лунни движещи се превозни средства, експериментални пакети ALSEP, американски знамена и над 800 артикула, изхвърлени, за да се спести тегло – от ботуши EVA до камери, до чанти за отпадъци. Но сред тези хиляди предмети се крие един наистина уникален и необичаен обект. Скрито в златното миларно фолио, обвиващо краката за кацане на Лунния модул на Аполо 12, е малък керамичен чип, само 19 х 13 мм, който носи шест скици от водещи американски художници. Това е Музеят на Луната, единствената художествена галерия в друг свят.
Идеята за изпращане на изкуството в космоса е почти толкова стара, колкото самата космическа ера. На 13 септември 1959 г. съветската сонда Луна 2 взаимодейства с лунната повърхност, превръщайки се в първия обект, създаден от човека, достигнал друго небесно тяло. На борда на космическия кораб има две метални сфери, разделени на петоъгълни вимпели, щамповани със съветския герб и годината на изстрелване. Експлозивен заряд във всяка сфера е проектиран да се детонира непосредствено преди удара, разпръсквайки вимпелите по лунната повърхност, но тъй като Луна 2 въздейства с повърхност със скорост от 3.3 км/с, вероятно е те да са се изпарили. 10 години по-късно, по време на историческата мисия Аполо 11, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин оставят след себе си златна маслинова клонка като символ на мира, както и плака от неръждаема стомана, фиксирана върху един от краката на Лунния модул, носеща образа на двете земни полукълба и подписите на екипажа и на тогавашния президент Ричард Никсън. Но всички тези неща бяха официално издадени от съответните им правителства. Музеят на Луната от друга страна е далеч по-… да кажем, независим проект.
Музеят е дело на американския художник Форест Майерс, най-известен със своите скулптури като The Wall в SoHo, Ню Йорк. В началото на 1969 г. Майерс отправя призив към колегите си художници за представяне в галерията му за космическо изкуство, от които в крайна сметка петима отговарят. Самият Майерс рисува пресичащата се фигура в долната лява част на музея, която озаглавява „Взаимовръзка“. Робърт Раушенберг рисува една минималистична линия, Дейвид Новрос – черен квадрат с бели линии, Клас Олденбург – интерпретация на Мики Маус, Джон Чембърлейн – друг геометричен модел, а Анди Уорхол – пенис.
Въпреки доста очевидния характер на неговия принос, лошото момче от света на изкуството въпреки това твърди, че всъщност това са само инициалите му във формата на ракетен кораб. Разбира се…
И шестте скици са миниатюризирани и отпечатани на керамична плочица като за целта техника Фред Валдхауер от лабораториите на Бел използва технология от интегралните схеми. Бяха направени общо 20 такива плочки, едната предназначена за Луната, а останалите за художниците и други, допринесли за проекта.
Първоначално Майърс се опитва да се свърже с НАСА и да получи официално одобрение за проекта, но Агенцията отклонява предложението като о разиграва с месеци. Неспособен да получи директен отговор, Майърс най-накрая решава да вземе нещата в свои ръце. Фред Валдхауер, който е отпечатал плочките, се свързва с негов познат техник, Джон Ф., в Grumman Aircraft, който сглобява лунния модул за предстоящата мисия Аполо 12. Техникът се съгласява да прекара тайно Лунния музей в модула и да изпрати телеграма до Майерс, потвърждавайки, че е на борда. Контрабандата на предмети в лунни модули е често срещана практика сред персонала на Grumman като техниците често пробутваха семейни снимки или малки съобщения в слоевете изолация на апарата. И все пак въпреки това повсеместно разпространение, то все още е строго в разрез с разпоредбите и малцината, които са уловени, бързо са уволнени.
Но все пак на 12 ноември 1969 г. Майерс получава телеграма с потвърждение. Два дни по-късно екипажът на Аполо 12 се изстрелва от нос Канаверал, пристигайки до Луната на 19 ноември. На 22 ноември, когато Аполо 12 се връщаше на земята, статия в Ню Йорк Таймс разкрива за първи път съществуването на Музея на Луната пред публика, а на придружаващата статията снимка скицата на Уорхол е удобно скрита от палеца на държащия плочката.
И все пак въпреки телеграмата, не се знае дали Музеят на Луната действително стига до Луната и до днес самоличността на, техникът от Grumman, който твърди, че го я качва на борда, остава загадка. По това време в Grumman не работят техници с името Джон Ф. и някои смятат, че името е псевдоним-препратка към президента Джон Ф. Кенеди, който стартира програмата Аполо.
