Тотемите са създадени за първи път от няколко местни племена от северозападната част на Тихия океан, които живеят предимно в днешна Аляска и Британска Колумбия. Точният произход на практиката не е ясен, но писмени сведения се появяват за първи път в края на XVIII в., а устните сведения са от още по-отдавна.
Обикновено изработвани от червен кедър, тотемните стълбове варират на височина от 3 до над 30 метра и служели за различни цели. В някои от тях се съхранявали останките на починалите, други са били декоративни врати или подпорни греди на къщите, а някои дори били изработвани, за да осмиват хора, които са обидили по някакъв начин племето.
През XIX в. пристигането на европейските заселници допринася за упадъка на практиката. Европейските мисионери и законодателството, като канадския Закон за потлача (потлач е индиански празник) от 1884 г., обезкуражават или изрично забраняват тази традиция, в резултат на което много тотеми са продадени, унищожени или оставени да се разпаднат. Въпреки това те по-късно придобиват популярност сред туристите и се превръщат в символи на редица конфликти между коренните племена и чужденците.
През 1951 г. Законът за потлача е отменен и художниците от коренното население подновяват тази форма на изкуство, като създават нови стълбове за отбелязване на важни събития или в чест на починали роднини.
Днес тотемите продължават да имат културно значение и се уважават заради тяхната историческа и художествена стойност.
Културното значение на тотемите
Често срещано погрешно схващане е, че тези своеобразни скулптури са идоли за поклонение. Те могат да се разделят на около 7 основни вида, като всичките имат практическо или културно предназначение. Хералдическите или гербовите стълбове стоят пред домовете на важни лидери на племето и разказват историята на родословието на тяхното семейство. Някои племена използват стълбове за посрещане, които често са разположени на брега на поток или на плаж, за да маркират територията и да посрещат – или да изплашат – новодошлите.
Домашните стълбове се намират на закрито като поддържат покрива на къщата и същевременно разказват историята на собствениците на въпросната къща. Има и портални стълбове, които са достатъчно големи, за да може през тях да мине човек, и могат да служат като вход към дома.
Погребалните могат да служат като надгробни плочи или направо да съхраняват останките на мъртвите. По същия начин мемориалните почитат починалите и идентифицират човека, който е поел ролята на техен наследник в общността. Тези стълбове могат също така да отбелязват и важни събития в рамките на племето.
Може би най-уникалният вид е тотемът за подигравка, който се използва за засрамване на хора, които са обидили племето. Обикновено това е свързано с неплатен дълг, но може би най-известният стълб за присмех е създаден по съвсем друга причина: стълбът „Сюард“ в тотемния парк в Саксман, Аляска, изобразява бившия държавен секретар Уилям Х. Сюард.
Според Историческото общество на Аляска оригиналната версия на стълба е създадена през 80-те години на XIX в., повече от десетилетие след като народът тлингити почита Сюард на потлач през 1869 г. Той така и не отвръща на щедростта им и те издигат стълба, за да го засрамят за липсата на признание.
Добре известно е, че тотемите играят важна роля в обществата на тези племена – но как започва самата традицията по издълбаването им?
Дългата история на стълбовете
Потлач на племето кваквака’вакв с танцьори и певци
Първите тотемни стълбове са създадени от тихоокеанските северозападни племена като хайда, тлингит, нуксалк, цимшиан, кваквака’вакв и крайбрежните салиши. Тези коренни жители живеят предимно в Британска Колумбия, като някои от териториите им се простират в южна Аляска и северен Вашингтон.
Макар да не е ясно кога първоначално започва практиката, първите писмени сведения се появяват през 1791 г. Според Музея за естествена история и култура „Бърк“ в Сиатъл през тази година моряк на име Джон Бартлет рисува картинка на тотем на хайда на остров Лангара край бреговете на Британска Колумбия.
Традиционно тотемите се издълбават от висококвалифицирани професионалисти. Членовете на племето внимателно избирали дърво и провеждали церемония на благодарност, преди да го отсекат. Предпочитани са западни червени кедри, които са устойчиви на гниене и са лесни за издълбаване.
След като стълбът бил завършен, племето провеждало церемония по вдигането му с пищна трапеза, наречена потлач. На него водачите на племето разказвали истории за резбите върху тотемния стълб и разкривали значението им.
Когато обаче европейците започват да се заселват в района през XVIII и XIX век, те са решени да християнизират коренното население и поради това тотемните стълбове бързо намаляват.
Законът за потлача и възраждането на това изкуство
Thuja plicata или западен червен кедър
Европейските заселници в северозападната част на Тихия океан безскрупулно отнемат културата на индианците и хората от Първите нации в името на религията. Мисионерите в региона смятат тотемите и съпътстващите ги потлачи за езически и ги прекратяват.
Много стълбове от XIX в. са продадени на музеи, оставени са да се разпаднат или са нарязани за дървесина. През 1884 г. пък канадското правителство напълно забранява провеждането на потлачове. Законът гласи: „Всеки индианец или друго лице, което участва или помага в празнуването на индианския фестивал, известен като „Потлач“, или в индианския танц, известен като „Таманавас“, е виновен за престъпление и подлежи на лишаване от свобода… и всеки индианец или друго лице, което насърчава… индианец или индианци да организират такъв фестивал или танц, или да празнуват същия… е виновен за подобно престъпление.“
Въпреки че издълбаването на тотеми никога не е било официално забранено, практиката намалява, тъй като традиционните церемонии, свързани със създаването им, не могат да се провеждат. По това време обаче те добиват популярност и извън северозападната част на Тихия океан – туристи се стичат, за да ги видят, и дори купуват миниатюрни модели като сувенири.
В края на XIX и началото на XX в. стълбовете вече се показват по време на световни панаири и изложения в цялата страна. След това, през първата половина на 1900 г., много от тях са върнати в Аляска и изложени в новооткрити тотемни паркове.
През 1951 г. законът за Потлач е отменен и на местните племена отново е разрешено да провеждат своите церемонии. А издълбаването на тотеми се възражда от ново поколение художници, които издигнати нови. Други пък са репатрирани от колекционери и музеи, на които са били продадени през XIX век.
Днес тези културни икони са едновременно почит към богатата култура на индианците и хората от Първите нации на Америка и спомен за тяхната трагична история.