Театралната версия на „Талантливият мистър Рипли“ може да се види тази вечер в Сатиричния театър – в рамките на гастрола на Варненския театър в столицата.
Пиесата на Филис Наги е адаптация по едноименния криминален роман на Патриша Хайсмит. Постановката на Стайко Мурджев има номинация за „Икар-2014“ – за музиката на Петър Дундаков. Сценографията е на Момчил Тасев, костюмите – на Огняна Серафимова, мултимедията – на Георги Вачев. Преводът е на Златна Костова.
Сред актьорите са Стефан Додуров, Адриан Филипов, Петя Янкова, Ина Добрева, Яким Неделчев, Николай Божков, Валентин Митев, Веселина Михалкова. С „Талантливият мистър Рипли“ Стайко Мурджев изследва възможността психологическият трилър, добре разработен като жанр в киното, да бъде поднесен с изразните средства на театъра.
Съзнателно дистанцирайки се от филмовите внушения, свързани със заглавието, той се съсредоточава върху театралната специфика. Както е известно, в първата филмова версия на романа играе Ален Делон /1960/, а екранизацията на британския режисьор Антъни Мингела с Мат Деймън и Джъд Лоу донася номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ /1999/ на режисьора и двамата актьори и се нарежда непосредствено след най-успешния филм на Мингела и световен хит „Английският пациент“ /1996/, припомнят от театъра.
В концепцията си за визията Стайко Мурджев тръгва от черно-бялата естетика на dolce vita и 50-те години на миналия век, като придава на идеята и модерен характер. Специално внимание заслужават визуалните ефекти, които се прилагат за пръв път на българска театрална сцена.
За разлика от романа, в който акцентът е върху криминалната интрига, в театралната адаптация се появяват нови сюжетни линии и се засилва психологическият прочит, залегнал и в основата на режисьорската концепция.
В разкриването на сложните човешки вселени по толкова убедителен начин, че дори психопатът да предизвика съчувствие у зрителя, се крие предизвикателството за Стайко Мурджев. Младият режисьор, спечелил „Икар-2010“ за дебюта си с „Пухеният“ от Мартин Макдона, сега особено се вълнува от темата за антигероя. Той активира зрителските сетива до крайност и прави дълбока дисекция на човешката душа, за да проследи един духовен път в търсене на щастието, по който любовта е любов, независимо под каква форма се проявява.