Летният сезон започна и това е един от най-подходящите моменти да се избере интересно четиво за почивките. Епичните романи винаги са считани за увлекателни, но и много дълги като съдържание. Въпреки това някой може би предизвикал себе си като избере най-обемната книга в света по брой думи. Според Книгата на рекордите на Гинес това е "По следите на изгубеното време", роман в седем тома на френския писател Марсел Пруст.
Въпреки че е разделен на няколко тома, "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст се смята за най-дългия роман, публикуван някога. Наричан "романът на романите", той съдържа близо 1,3 милиона думи с приблизително 9 609 000 знака. Всяка буква и всеки интервал се брои за един символ.
Книгата съдържа и няколко от най-дълги изречения, писани някога. Едно от тях е с 958 думи. Този екстремен стил на изреченията се смята, че е характерен за Пруст.
Очевидно е трудно да се обобщи книга като "По следите на изгубеното време", но по същество това е разказ за живота, спомените и вътрешния свят на главния герой. Първият том, "От страна на Суан" (Du côté de chez Swann), излиза през 1913 година. Романът обхваща живота на разказвача - от детството му в провинциален град, през юношеството му в Париж, до зрелостта му, белязана от философски размисли за времето и изкуството.
Произведението проследява и любовта на главния герой към Франция, като същевременно размишлява върху загубата на времето и търсенето на истината и смисъла в света.
Централна тема в романа е времето - особено как то се преживява и как спомените го трансформират. Пруст прави разграничение между астрономическото време и това на съзнанието. Един от най-запомнящите се моменти в книгата е сцената с мадлената - малък сладкиш, потопен в чай, чийто вкус отключва вълна от забравени спомени от детството. Това е момент на "неволна памет", която играе ключова роля в целия роман - спомените не се възстановяват чрез логика, а чрез чувства, миризми, вкусове и впечатления.
Друга важна част от това произведение е социалната критика.
Пруст наблюдава упадъка на френската аристокрация и възхода на буржоазията в края на XIX и началото на XX век. Той анализира обществения живот, лицемерието на елита, преструвките и стремежа към признание. Персонажи като барон дьо Шарлю, херцогинята дьо Германт или Албертина, не са просто образи, а олицетворяват сложни човешки същности, които отразяват различни аспекти на времето и обществото.
Стилът на Пруст е изграден от дълги изречения, със сложен синтаксис, често с вмъкнати конструкции и философски отклонения. Четенето на романа изисква търпение, но носи емоционално и интелектуално удовлетворение. Използването на езика отразява вътрешния свят на героя и стремежа към изразяване на нюансите на мисълта и чувството. Всеки детайл - аромат, жест, светлина има значение и участва в изграждането на цялостната картина.
"По следите на изгубеното време" е роман за самото писане. Главният герой осъзнава, че животът му има смисъл, само ако бъде "спасен" чрез изкуството. Последният том завършва с решението на разказвача да напише книгата, която читателят току-що е прочел. Това затваря кръга и превръща романа в автобиографично художествено произведение, в което животът и литературата се сливат.
Пруст започва книгата си през 1909 г., когато е на 38 години и завършва първия том през 1912 г. Той използва собствени средства, за да издаде първата част през 1913 г., след като получава откази от издатели и редактори. По това време писателят планира да издаде само още два тома.
Първоначално Пруст плаща на критиците, за да се изкажат положително за книгата, но втората част на творбата му печели международни награди веднага след публикуването ѝ.
Още от самото начало авторът създава структура на своята творба, а дори и след като завършва замислените томове, той продължава да добавя нови идеи и съдържание. Пруст преработва романа си като го обогатява, задълбочава неговото усещане, засилва реалистичните и сатиричните елементи. Така обемът се увеличава многократно.
Между 1913 г. и 1927 г. е публикуван целият роман в 7 части, том по том.
През по-голямата част от живота си Пруст живее в изолиран апартамент в Париж и се отдава изцяло на писането.
"По следите на изгубеното време" се приема за едно от най-дълбоките постижения на човешкото въображение. Много критици смятат, че творбата оказва голямо влияние върху много писатели като Вирджиния Улф и Самюъл Бекет. Твърди се, че дори Мерилин Монро е имала 5 тома от книгата на рафтовете си, а Шон Конъри също е бил неин почитател.
Въпреки че някои известни писатели са намирали творбата за скучна, романът е оказал голямо влияние върху литературата на XX век.
