Подозираме, че ако някога развивате своята бизнес индустрия, бихте останали много поласкани, че получавате възможност да работите с държавна институция. Подозираме, че Хауърд Шулц се е чувствал точно така, когато е получил покана от ЦРУ да отвори заведение директно в централата им. Не е ясно кога точно е направено предложението, но е очевидно, че агентите обожават тази черна напитка, има само една подробност, нищо не се пише по чашите, нито усмивки, нито имена. Това стана ясно, макар и да не сме сигурни кога точно е започнало партньорството между двете компании.
До днес има служители, които остават анонимни, споделят за своята работа и разказват, че клиентите им са много по-различни от вече срещаните във веригата на други места. Нито един агент не се усмихва, не говори с персонала, прави кратка поръчка и просто изчезва. Дори масите са рядко посещавани, но това е нещо напълно нормално. Проблемът на веригата е, че малцина искат да работят на тази дестинация и има разумна причина - никой не се чувства на място. Знаем само, че кафенето е позиционирано в централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния.
Това е заведение от типа Stealth и не изненадва никого. Намира се на първия етаж и дори там има изисквания за влизане, както и разрешение. Ако искате да работите там, трябва да преминете през редица интервюта, проверка на вашето минало и след това ще бъдете ескортирани от охрана до работното място. Тук няма никакви бонуси за по-честите потребители, а причината е, че базата данни не е толкова защитена, колкото агенцията иска. Интересното обаче е, че клиентелата изобщо не е малка - според самата компания, този обект е един от най-активните в цяла Америка.
Тук ще открием анализатори, картографи, агенти, инженери и икономисти, знаещи доста тайни от света. След като не съществуват обедни почивки, които по-голямата част от аудиторията познава, мнозина се възползват от разходките до заведението, в повечето случаи е разходка през дългия коридор, но дори това не помага за спазването на дисциплината. Някои агенти обожавали да се промъкнат зад гърба на някого и прошепват в ухото му "Какво направи днес за своята родина?", като това определено създава емоции, понякога не толкова позитивни, колкото ни се иска.
Всички останали разлики са минимални - клиентите могат да седнат на няколкото свободни маси, ако имат възможност, напитките и храната са същите, дори музиката не се е променила. Защо ЦРУ плаща на тази компания? Директорите искали да създадат колкото се може по-нормална зона, имайки предвид високото напрежение на работа. Както е известно, повечето служители не могат да си играят с телефоните, нямат прозорци на офисите и са принудени да работят под това напрежение, следователно кафенето е много приятно място и сериозно разнообразие.
Макар и повечето да отиват да разпускат, охраната често чува как хората се опитват да тренират своя немски и арабски. И макар заплащането да е значително по-добро, не всеки успява да премине през драконовите интервюта - ЦРУ продължава да е една от много затворените локации. Клиент на заведението е и човекът, който е помогнал за залавянето на Осама Бин Ладен, впрочем същият е предлагал и лавирал доста дълго за тази идея, очевидно напрежението е било голямо.
Именно в това заведение става ясно, че някои стари приятели са работили в ЦРУ, преди това не е било възможно дори да се срещнат, поради наличието на високата сигурност. След като никой не може да пише къде точно и какво точно работи, няма как да има каквито и да било работни срещи или популярни сбирки. Ако се чудите какво консумират шпионите на САЩ, отговорът е ванилови латета и лимонова торта. Нощните смени преминават на много по-твърдите напитки като двойни кафета. И докато агентите са благодарни, служителите са на друго мнение. При тях има редовно припомняне за високата степен на сигурност, има забрана за говорене извън работното място и още много други малки и големи подробности. Някои си спомнят и първия си работен ден, оказва се, че когато поставите Лангли на картата, нищо няма да излезе.
Едва след няколко разговора разбира, че трябва да отиде в ЦРУ. Единственото, което може да казва на приятелите е, че работи в държавна институция и нищо повече от това. Започнала е да разпознава своите клиенти по напитките - човекът с карамеловото лате, човекът с дългото кафе и други. Точно така ги вика на касата, когато поръчката им е готова. Никой не знае какво работи персонала там, а и няма право да споделя или да говори за работата си.
Снимки: Wikipedia
