Науката не опровергава съществуването на Бог
Науки като биологията, математиката, инжинерството и медицината ни помагат да разберем света, в който живеем, но има много неща, които остават загатка.
Няколко наскоро излезнали публикации се опитват да ви обяснят, че по някакъв начин науката вече опровергава съществуването на Бог. Авторите твърдят, че вече знаем достатъчно за вселената за да можем да си обясним всичко без да ни е необходим “създателя”.
Истина е, че науката ни помага да разберем света. Общото количество човешко познание се удвоява приблизително на всеки две години. Във физиката например вече можем да твърдим, че знаем какво се е случило с вселената една част от секундата след Големия взрив, което е поразително. С помощта на химията разбираме най-сложните реакции между атомите и молекулите, а благодарение на биологията знаем как работят клетките ни и се оформят организмите ни. Но цялата тази база данни опровергава ли съществуването на външна сила, която може биучени е дала начало на вселената ни?
Науката печели най-големите си битки срещу религията през 19 век, когато откритите неандерталски останки в Гибралтар, Белгия и Германия доказват, че хората не са единствените хумануиди, съществували някога. Фосилите и намерените животински останки от своя страна доказват, че флората и фауната еволюират, развиват се и по-добре адаптиращите се оцеляват. Тези доказателства подкрепят теорията на Чарлз Дарвин, публикувана през 1859г.
През 1851г. пък френският учен Леон Фуко доказва веднъж и завинаги, че земята се върти, а не слънцето около нея. В същият век са направени и геоложки открития, които разбиват хипотезата за “младата земя” и доказват, че планетата ни е на милиарди години. Преди това някои теолози изчислявали възрастта на земята спрямо библейският Адам.
Но дали съвременната наука, от 20-ти век насам е доказала, че няма Бог?
Науката е нещо невероятно, тя ни учи за живота, света и вселената. Но науката не е открила защо съществува вселената, нито какво предшества Големият взрив. Също така биологията не ни помага да разберем как са се появили първите живи организми на тази планета, нито пък дава отговор на въпроса как е възникнало съзнанието. Кое е това, което позволява на хората да могат да произвеждат произведения на изкуството, архитектурата и литературата? Кое е това, което ни позволява да разберем тайните на математиката и медицината? Науката е много далеч от отговорите.
Но по важен от всички тези главоблъсканици е въпросът защо вселената е така финно настроена специално за появата на живота. Никой досега не е успял да отговори задоволително, и едва ли науката ще стигне някога дотам. Колкото по-надълбоко се ровим в тайните на физиката и космоса, толкова по сложна изглежда вселената. За да се обясни квантово-механичното поведение на най-малката частица са необходими стотици страници, изпълнени с висша математика. Как е възможно дори най-малките частици да са толкова комплексни? Оказва се, че дори в най-простият природен елемент се крие скрита “мъдрост” или структура. Всичко това се усложнява, тъй като обръщаме поглед към целият космос.
Знаем, че преди 13,7 милиарда години огромен прилив на енергия, чиито произход е абсолютно непознат за нас и за науката, е причина за създаването на вселената. След това, като на магия се появява “божията частица” – Хигс Бозона (открита преди две години в ускорителя в ЦЕРН) и вселената придобива маса. Защо се случва това? Оформилата се маса представлявала елементарни частици – кварки и електрони, чиито заряди трябва да попаднат в неизмеримо тясна близост за да се случи следващата стъпка. Отново, като на магия, всички кварки се групират по тройки, за да образуват протони и неутрони. За да се сформират познатите ни атоми, е било необходимо всичко да бъде в точно необходимите количества. По-големите атоми се като въглерод, желязо, азот, кислород и така нататък се “изпичат” в ядрени огньове в сърцата на звезди. По този начин след време се появява изключително сложната спираловидна молекула ДНК.
Защо се е случило всичко нужно за появата на ДНК? Как е възможно всичко това без някаква външна сила, която да оркестрира точно танца на частиците? Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил вероятността за появата на космос, в който е възможно да съществува живот. Шанса е 1 делено на 10 на десета степен и още веднъж на 123 степен. Резултатът е най-близкото число до нула, което може да си представите. (Вероятността да спечелите от тото всеки ден, откакто съществува вселената е много по-голяма)
“Научните атеисти” се мъчат да обяснят това явление като намекват за съществуването на мултивселена – безкраен набор от вселени, всяка със своите параметри. В някои вселени условията са неподходящи за живот. Въпреки това, от самият размер на преподлагаемата мултивселена следва, че поне в една всичко ще е наред. Тази хипотеза обаче не обяснява липсата на Бог. Невероятно финната настройка на космоса е доказателство за това.
Науката и религията са две страни на една и съща монета – човешкият импулс да разбере света и мястото си в него. В крайна сметка всички сме очаровани от чудесата на космоса. Нека нещата останат така. Няма нужда едната страна да се опитва да обори другата.
