„Как да умра, ако няма рай“
Публикуваме текста на Ива Екимова, споделен във фейсбук.
На Йорданов ден, 6-ти януари Дими щеше да навърши 44 години. Как се отбелязва такъв ден? Питах се докато шофирах и слушах БГ Радио, когато чух „Мой свят“ – една от най-великите български песни, поставена в личната класация Топ 10 на Васил Найденов. После се прибрах и видях това, написано от Petrinel Gotchev, разказано от Gergana Zmiicharova! Взимам го на заем, за да ви го върна с цялата си любов и радост, че ви познавам и ви има не само във виртуалния ми живот! Сигурна съм, че е било точно така! Благодаря ви, приятели. Не, нищо не ми е влязло в окото…
„КАК ДА УМРА, АКО НЯМА РАЙ!?!
Слушахме в колата радио с Гергана и пуснаха тази песен, с този безумен стих в него“ Как да умра, ако няма рай?“
И сега, представяш ли си,и викам, той написа този стих, изпя го и сега е отишъл и е проверил как са нещата всъщност, а какви ли са всъщност? И тогава Гергана ми разказа как са.. .всъщност… отлепил е от кървавата каша на тялото, изстрелял се е в онези небесни посоки, които не можем да видим, преминал е през мембраната, която удържа двата свята разделени и се е стъписал! Посрещнал го е мощен вокал, много познат!!! Това е Фреди, а под мустаците му и щръкналите зъби се изливат изпяти слова“ МОООЙ СВЯТ!!! ОГЪН ВЪВ ВОДАТА!!! МОООЙ СВЯТ!!! ПЯСЪК ВЪВ РЕКАТА…“
Тук някъде като бек вкали се включват Уйтнито и баба ти Ела, а отзад ухилен ръмжи Луи-Сачмо. Свенливичко, с момчешко гласче Джон се опитва да изземе думите от Фреди на онзи, назидателния момент за едната грешка, но не е лесно,не е лесно да сломиш зъбатото иранче! Там има един много негов момент, една поредица от“Защо?“ която му пасва като ръкавица. Огромен оркестър, с невъобразима организация между духови и щрайх, в невъзможен в нашите географски ширини синхрон и единство, взривява небесните простори, а после дарява величави паузи за Фреди, защото той трябва да зададе този въпрос! КАК ДА УМРА, АКО НЯМА РАЙ!?! Задава го, неповторимо, единствено възможно и с небесно-величава почит към току-що пристигналото от Земята момче, което кой знае къде е драснало това стихче!
Ето така е било, казва Гергана, а аз забърсвам сълза, като се правя, че нещо ми е влязло в окото, сърцето ми бие лудешки от възторг, защото знам- така е било!“ Петринел Гочев и Гергана Змийчарова
[youtube id=“914AtthBncY“ width=“667″ height=“356″]
