Германия се нуждае от мигранти!

Дали българите и румънците не биха могли да утолят глада на германския трудов пазар за средни кадри и квалифицирани специалисти? Засега дебатът около мигрантите от тези две страни набляга предимно на страховете, пише Дойче веле.

Актуалните данни за безработицата в Германия са добри. Това се дължи на високата иновативна способност на фирмите, на способността им гъвкаво да реагират на кризи и проблеми. Има обаче и проблем, с който те трудно успяват да се справят- става дума за недостига на квалифицирана работна ръка. Каква роля играе миграцията на трудова сила от Югоизточна Европа?

Федералната агенция по труда гледа съвсем спокойно на дебата около очакваната засилена миграция от двете най-бедни страни-членки на ЕС – България и Румъния. Трудови мигранти от двете стани е имало и досега – най-вече сезонни работници в селското стопанство, помощен персонал в здравеопазването и гастрономията. „Повечето българи и румънци, които живеят в Германия, са именно трудови мигранти, а не мигранти по бедност“, казва в разговор с Дойче Веле Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар.

Председателят на Търговско-индустриалната камара Мартин Ванслебен предупреждава, че дебатът за така наречената миграция по бедност може да нанесе сериозни вреди на германската икономика, особено ако „разгорещената политическа дискусия представя миграцията като цяло в лоша светлина“, казва той в интервю за „Нойе Оснабрюкер Цайтунг“. В контекста на демографското си развитие, Германия ще има нужда от до 1,5 милиона квалифицирани кадри от чужбина, за да си подсигури стопански ръст и да стабилизира социалната си система, твърди Ванслебен. Според него има нужда от съвместни действия за решаването на проблемите около трудовата миграция от България и Румъния. В тях е нужно да се включат както политиците, така и бизнесът, църквата, цялото общество.

Безработните българи са малко

Понастоящем в Германия работят 155 000 българи и румънци. Сред тях има по-малко безработни, отколкото сред останалите чужденци в страната. От 1 януари българите и румънците имат право да започват работа във всички браншове. „От тази гледна точка ще има и по-добри шансове за интегрирането на хората от тези две страни“, казва Хайнрих Алт от управителния съвет на агенцията по заетостта. Той обаче не премълчава и проблемите в някои общини като Дуисбург, Дортмунд, Берлин, Манхайм и Офенбах, където има струпване на по-голям брой мигранти без образование, които разчитат на социални помощи.

В изброените общини има не повече от 10-20% работещи сред мигрантите от България и Румъния. Малък е обаче и броят на онези от тях, които наистина получават социални помощи. „Но тъкмо тези хора без доход и без социални осигуровки представляват голямо време за местните общини“, казва експертът Херберт Брюкер.

Всъщност обаче тези мигранти представляват по-скоро изключение от правилото. Като цяло, българите и румънците в Германия са предимно висококвалифицирани, разполагат с работа и плащат социални осигуровки, а това е от полза и за германската държава. Федералната агенция по заетостта в Нюрнберг търси да привлече и още средни кадри от България и Румъния.