Ако Марк Зукербърг знае колко извращения пъплят по страниците на неговото творение, вероятно ще избухне с нова гениална идея, която да отведе него и семейството му на друга планета.
Наскоро попаднах на следното Facebook съобщение:
Facebook страниците на пинчера Роки, ши-тцуто Сара, язовир Копринка, горско стопанство "Зелените" и читалище "Светлина" отдавна не учудват никого.
Всичко има своето място под слънцето на Facebook. Всичко. Дори и погребалните агенции.
Не знам дали сте отваряли Facebook на погребална агенция. Ако го направите, вероятно ще се натъкнете на катафалка за снимка на корицата и фотография на надгробна плоча или рисунка на египетския бог на смъртта То - за профилна снимка. В секцията "About" може да прочетете за мисията на всяка достойна погребална агенция, която обичайно се върти около спестяването на разходи на близките и достойно изпращане на мъртвеца. Интересната част идва със скролването надолу, където ще се натъкнете на постовете на агенцията.
Нека цитирам за вас част от тях:
"Поп звездата Принс почина на 50 години"
"Трифон Иванов е получил инфаркт. Не успя да се пребори. Почина."
"Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там."
"Медицинска сестра разказва за какво най-често съжаляват хората преди да умрат"
"Биоразградима урна превръща останките ни в дървета"
"Погребението на оператора Григор Комитски е днес"
"От нашата маса - за вашата маса!" - написа закачлива бележка хирургът до патоанатома.
"Шефът на месната фирма Бони загина в жестока катастрофа"
"Мъртвец седи на стол с цигара в ръка на собственото си погребение"
"Покойник се върна при майка си два месеца след погребението"
"Погребаха малката Елена, роднини припаднаха на гроба й, попът се разплака".
И прочие, и прочие.
Заиграването със смъртта е присъщо на много хора: на free ride скиорите, които обича да се спускат по улеите на Рила, по възможност през април, когато вероятността от лавина е най-голяма; на пичагите, които си изливат малко хероин във вените, защото "от четири пъти няма как да се пристрастя", на хората, решили да отидат на дискотека в Перник, за да се разнообразят в петък вечер. Погребалните агенции обаче не си играят със смъртта, те работят с нея. В което няма нищо лошо: в крайна сметка, след като напуснем злободневното си, тленно съществуване, някой трябва да ни измие, да ни гримира, да ни облече в последните дрехи, които са ни ставали, и да ни приготви за последната ни среща с близките. Някой трябва да изработи ковчега, в който лягат телата ни, и да отгледа цветята, които роднините ще положат върху него.
Само дето докато още дишаме, диша и надеждата, че актовете на любов, ползване на тоалетната и смърт си остават достатъчно интимни и съкровени. Е, Facebook ни показава, че тези на любовта отдавна не са нито интимни, нито съкровени. Нито тези на смъртта. Все пак шансът 122-мата, харесали страницата на погребално бюро "Здраве(ц)" да видят надгробната ни плоча, със все името и снимката, като реклама на производителя на надгробни паметници, е доста голям.
Ако нещата продължават в същия дух, споделянето на 360-градусови live видеа от сутрешното освобождаване в тоалетната ще станат хит в социалните мрежи.
Свикнали сме да преживяваме всички нелепи традиции, свързани с грижата за нашите мъртви стоически: наемането на забрадени, виещи оплаквачки по селата, некролозите със снимка на покойника, кацал на някой алпийски връх, разлепени по дървета, спирки и училища из града, в който е живял, както и околните няколко града, разстилането на петметрови баници със сирене по гробовете на Задушница и мятането на пачки с пари по ковчега.
Така че ако някой държи да ни уведомява за всеки починал човек в радиус от Аризона до Рим на всеки кръгъл час, ние сме "за". То пък не може само малки котета и педикюр на фона на вълните на Приморско.
