Докато стигнат до гимназията, около 20% от американските момчета ще бъдат диагностицирани като хиперактивни деца с разстройство на вниманието (ADHD). Проблемът е, че повечето от тези диагнози са погрешни и по-голямата част от тези момчета завършват с лекарства, само защото се държат като момчета.
Математиката е, че ако имате син в САЩ, шансът той да бъде диагностициран с ADHD е едно към седем. Ако това се случи, на него ще му бъдат предписани стимуланти (Риталин, Адерал), които трябва да се справят с тази ситуация. Според "потенциала за създаване на физическа и психическа зависимост", DEA класифицира тези лекарства в една група с кокаин и метамфетамин.
"Представете си имате 6-годишен син. Малко дете, за което сте отговорен. Малко дете, за което бихте получили куршум ... Малко дете, за което бихте направили всичко, за да бъде щастливо.
Сега си представете, че това малко дете - вашето малко дете - вечер е само в леглото си, с очи, пълни със страх, уплашено да мръдне, с непознат и страшен глас, който звучи в главата му. Представете си как се тресе, защото не е яло цял ден, защото не е гладно. Главата му пулсира.
Сега си представете, че той страда така, заради грешка. Защото един лекар го е прегледал само за 12 минути, после е погледнал във въпросник, на който е отметнал няколко кубчета. След това е изслушал кратък доклад за това как детето ви не може спокойно да седи в детската градина и е направил диагноза за заболяване, което момчето няма. За финал е предписал рецепта за силно лекарство, което не му трябва", пише Райън Д'Агостино в априлския брой на Esquire.
От 2003 г. до днес броят на диагностицираните случаи на ADHD е нараснал с 42%. Момчетата е 2 пъти по-вероятно да бъдат диагностицирани с ADHD в сравнение с момичетата. Докато стигнат гимназията, всяко 5-то момче ще има такава диагноза.
През последните тридесет години напълно се променят навиците при лекарите и родителите. През 87-ма година съвсем рядко някой решаваше да предпише на детето ви Риталин. Днес същото лекарство е най-масовия метод за справяне с "проблемни деца."
Произволът на диагностицирането на ADHD анализира проучването "Influence of Relative Age on Diagnosis and Treatment of Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder in Children", в което участват почти 1 милион деца на възраст от 6 и 12 години. Проучването показва, че децата, които са родени през декември е 41% по-вероятно да бъдат диагностицирани с ADHD, отколкото при тези, родени през януари.
За правилата за диагностицирането и симптомите лекарите разчитат на книгата Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (от 52-ра година се издава от American Psychiatric Association). В последното издание и допълнение те вдигат възрастта, на която може да се диагностицира ADHD, от 7 на 12 години.
Когато излезе първият драфт от новия DSM, Лиза Косгров (клиничен психолог, професор в Университета в Масачузетс и стипендиант на Центъра за етика в Харвард), критикува докторската общност, която на едро насърчава постоянното добавяне на нови симптоми и проблеми: "Дойде време да се прецени дали трябва да продължи да се вярва на APA, която е сериозно финансирана от фармацевтичната индустрия, да вади нови ревизии на ръководството."
"Част от проблема е субективността и силата на културата, която се е примирила с решения, базирани на лекарства. Десетилетия изследвания са похарчени в опит да се определят нарушения на клиничния начин, но крайната диагноза (синът ти има ADHD) е напълно субективна", пише Д'Агостино.
