Динозаври бродели из Антарктида в полярни дни и нощи

Трудно е да си представим, че Антарктида някога е принадлежала на други освен на пингвините. Но тя невинаги е била ледената пустош, която представлява днес. Нещо повече, през периода Креда (145 – 65 милиона години назад) там не само, че е имало сравнително благоприятен климат, но и континента е бил покрит с гори и обитаван от едни от най-едрите динозаври живели някога. Във водите около шелфа плували плезиозаври, за какъвто много изследователи спрягат Неси, митичното чудовище от Лох Нес, а по сушата бродели гигантски тревопасни завроподи, по-дребни тероподи, както и хранещи се с тях хищници родствени на тиранозаврите. Открити са дори фосили на цъфтящи растения, дървета с годишни пръстени, полени и до момента на поне 4 вида динозаври. Латинските им наименования са Antarctopelta, Cryolophosaurus, Morrosaurus, и Trinisaura. Но те със сигурност са били много повече, дори безбройни, просто съвременните антарктически условия силно усложняват проучванията на палеонтолозите на този континент, съответно откриването на находките е доста сложно и реално съвременните антарктически палеонтолози са пионери в делото си, което иде да рече, че със сигурност там ни очакват още много открития.

В горите сезонно падали обилни количества валежи, на по-високите части е имало ледници, но в низините растителността е била доста гъста и съставена както от иглолистни, така и от палмови и папратови растения.

Това било възможно защото температурите тогава били значително по-високи отколкото са сега. Те се повишавали през този период поради натрупвания от въглероден диоксид в атмосферата, а вероятно и от метанови растителни изпарения в продължение на милиони години. В резултат на това температурите в Антарктида били с поне 15 градуса по-високи от съвременните, което означава, че почти не е имало перманентни ледени покривки. Счита се, че климатичните условия и ландшафта тогава са били много близки до тези в съвременна Араукания – Южната част на Чили.

Разбира се, поради полярното си местоположение флората и фауната е трябвало да се адаптират към ежегодните екстремни промени в климата. Антарктида тогава била малко по-северно разположена отколкото е днес и все още съществували сухопътни връзки с Южна Америка и с Австралия, тъй като мегаконтинентът Гондвана все още не се бил разпаднал напълно Австралия пък тогава била по-на юг спрямо днес и близо 1/3 от нея влизала в Южната полярна окръжност (южно от 60-ия паралел), където днес е разположена изцяло Антарктида. Така че и австралийските динозаври, на каквито досега има открити фосили на над 20 различни вида, също са били полярни динозаври и най-вероятно са се срещали и в тогавашна Антарктида.

Въпреки това там съществували ясно изразени полярни дни и нощи. Полярният ден, тоест лятото, продължавало около 4-5 месеца без слънцето да залезе нито за миг. Това реално бил бурният период на активния живот по тези ширини – цъфтене, размножаване, ловуване, миграции. Толкова продължавала и полярната нощ (зимата), през която поради изчезването на светлината и замръзването на почвата растителният живот замирал, а повечето от животните изпадали в хибернация. Тоест освен днешните мечки, някога е имало и динозаври спящи зимен сън. Между полярния ден и полярната нощ имало по около един месец на сумрак, през който слънцето се колебаело по линията на хоризонта.
Въпреки всички тези сурови условия в една земя на крайностите, огрявани от полярните сияния, антарктическите динозаври оцелели чак до здрача на динозавърската епоха, който дошъл преди 66 милиона години най-вероятно след апокалиптичен удар на метеорит в Земята.