Д-р Йоткер и нацистите
„Д-р Йоткер“, една от най-прочутите семейни фирми в Германия, се реши на едно много болезнено пътуване назад във времето. Близо 70 г. след края на Втората световна война концернът разкри истината за нацисткото си минало.
Името му се среща във всяка уважаваща себе си търговска верига – върху опаковките с пица, върху пакетчетата с бакпулвер, върху шоколадовите кремове и десерти. „Д-р Йоткер“ е без съмнение един от най-известните семейни концерни в Германия. Сега, близо 70 години след края на Втората световна война, концернът реши да осветли кафявото си минало. Преди „Д-р Йоткер“ същото сториха и много други германски фирми. Мюнхенският историк Юрген Фингер, който е един от авторите на изследването на националсоциалистическото минало на „Д-р Йоткер“, знае защо в този конкретен случай разкриването на истината е отнело толкова много време:
„Дългогодишният патриарх на фирмата Рудолф-Аугуст Йоткер никога не е говорил с осемте си деца за националсоциализма. За него тази тема беше табу. Той пречеше всячески на опитите за разкриване на истината. Но откакто управлението пое неговият син Аугуст Йоткер, нещата се промениха. Той искаше тази страница от фирмената история да бъде прочетена, за да може да бъде затворена“, казва Юрген Фингер в интервю за Дойче веле.
„В годините на войната нито една фирма не е била чиста“
Както и много други предприемачи по онова време, тогавашният шеф на фирмата Рихард Казеловски се опитва да поддържа близки контакти с националсоциалистите. Малко след като Хитлер идва на власт, Казеловски става член на Националсоциалистическа партия и започва да прави редовно дарения на шефа на СС Хайнрих Химлер. Също и наследникът на Казеловски – неговият доведен син Рудолф-Аугуст Йоткер не изпитва никакви притеснения заради топлите си отношения с нацистите. През 1941 г. той се записва доброволно на служба в частите на Вафен-СС, които по онова време отговарят за охраната на концентрационните лагери. Както установи сега екипът, заел се да проучи националсоциалистическото минало на „Д-р Йоткер“, в концерна са работили и затворници, изпращани там да полагат принудителен труд.
„В годините на войната нито една фирма не е била чиста“, казва по този повод историкът Йоахим Шолтисек. „Всички са се възползвали от принудителния труд, полаган от затворниците, тъй като редовите работници са били на фронта. Дори отявлени противници на режима като фабриканта Роберт Бош са били принудени да се примиряват с това положение“, уточнява Шолтисек.
Назад към тъмното минало
Колкото повече години ни отдалечават от Третия райх, толкова по-голяма става вероятността истината да излезе най-сетне на светло – поради простата причина, че хората, които навремето са допринесли за „побратимяването“ с нацистите, днес вече не са сред живите.
Но има и още една причина за сегашния интерес към миналото – общественият натиск. „Днешните власти работят в условията на прозрачност, а големите концерни се опитват да вървят в крак с тази мода. Освен това те се страхуват, че някой друг може да изрови тъмните страници от фирмената история“, казва историкът Шолтисек. Такъв беше например случаят със семейство Квант, което след излъчването на филм за нацистките години на концерна БМВ поръча на университета в Бон да състави сборник за тъмното минало на автомобилния гигант.
В момента експерти подготвят справочник за нацисткото минало на концерна Тенгелман, като и в този случай поръчката идва от самата фирма.
