Атина ще става град за пример

Без зеленина, лятната жега в Атина гори минувачите, обвива ги в прах и бензинови пари, а шумният трафик често е блокиран от всевъзможни протести. Центърът на гръцката столица обаче предстои да получи нов облик, пише Дойче веле.

Една от централните улици на Атина – „Panepistimiou“ – по която в момента човек може да се придвижи по-бързо пеша, отколкото с кола заради огромните задръствания, предстои да се превърне в зелен оазис: без коли, с много дървета, широки тротоари за пешеходците и велосипедни алеи. Предвидено е да бъдат засадени 800 дървета, които да правят сянка, така че средната лятна температура в центъра да спадне от 34 на 31 градуса. Стойността на проекта е 80 милиона евро. Строителството трябва да започне още през тази година, а до края на 2016 всичко трябва да е готово.

Холандски архитект е победителят в конкурса за новия облик на Атина. ЕС отпуска голямата част от парите, а гърците по изключение одобряват този „европейски план“. Идеята за подобряване на централната част на града всъщност е поне на 30 години. Сега тя се възражда тъкмо в периода на дълговата криза, нанесъл сериозни опустошения на централната част на Атина.

Кризата съсипа Атина

Щетите от нея са лесно забележими: 30 процента от сградите стоят празни, заради високите наеми, принудили мнозина да се изнесат към периферията на града. Упадъкът в подножието на Акропола всъщност беше започнал още преди държавните дългове да достигнат астрономически висоти. Онези, които разполагаха с повече пари, се изнасяха в новопостроени жилища и къщи към периферията на града. Самите гърци наричат тези времена „годините на Porsche Cayenne“ – това бяха времена, в които всичко изглеждаше възможно и почти никой не обръщаше внимание на белезите за предстояща буря.

Сега обаче всичко може да се промени – гръцката столица трябва да се превърне в метрополия за пример, или поне това предвиждат плановете на холандския архитект Мартин Кнуйт. Заедно с екипа си, той спечели архитектурния конкурс на фондация „Онасис“ за модернизиране на облика на Атина – мащабно начинание, сравнимо само с преустройствата, извършени преди десет години за провеждането на тогавашната лятна Олимпиада.

Оттогава е 65 километровата автомагистрала „Attiki Odos“, свързваща международното летище на Атина с крайбрежието край Елефсина. Този аутобан създаде голямо облекчение за автомобилистите. Сегашните проекти за модернизация на Атина обаче ще им създадат неудобства. Приемането на подобен проект в традиционно загрижената за правата на автомобилистите Гърция граничи с чудо.

По-възрастните атиняни одбряват плановете, спомняйки си за „блясъка на старата Атина“, както разказва архитектът Фанис Кафантарис, един от съавторите на проекта. Младите също са „за“, защото познават и други европейски градове – където човек необезпокоявано може да кара колело. А тези, които са настроени критично, се интересуват най-вече къде ще се намери място за автомобилите. За тях обаче също има решение. Магистралата „Panepistimiou“ има още две успоредни оси, към които могат да се насочат шофьорите.

Ходете пеша!

Атиняните одобряват предвиденото засаждане на много дървета и облекченията за пешеходците. Архитектите имат и друга тайна мисъл – очевидно те искат да подтикнат повече столичани да се пренасочат към велосипедите, които в последните 2-3 години се превърнаха в истински хит. Колоезденето е станало култ, но и същевременно и необходимост. Покрай кризата много от младите хора са без работа, затова и не могат да си позволят кола или мотоциклет.

Премираният проект за градското преустройство на Атина определено залага предимно на обществения транспорт, отколкото на личния автомобил. Подреждането на зелените площи и превръщането на определени улици в пешеходни зони със сигурност ще накара мнозина жители на града да се замислят, преди да тръгнат към центъра с кола.

Холандският архитект има и опит в съживяването на запуснати градски квартали. Той е модернизирал части на Ротердам, Базел и Лондон. Все пак престройството на централната градска част на Атина няма да е лесно. В случая не става дума просто за засаждането на дървета и тревни площи. Защото кой ли би пожелал да се разхожда по булевард, който прилича на мъртвило? Затова сега се търсят и спонсори за „съживяването“ на опразнените сгради в района, в които се предвижда да се настанят културни институции, заведения и офиси.