Борис Луканов е собственик на Marketing Creative Lab, специалист по ПР, реклама, маркетингови комуникации и нови медии. Насладете се на неговата селекция:
Музикалният ъндърграунд, въобще субкултурата във всичките й арт форми, винаги са ми били страст. Навремето през 90-те даже водих свое авторско предаване в радио „Велико Търново“, което се казваше „Ъндърграунд Мания“. В него звучаха парчета от целия огромен спектър на съвременния „подземна“, некомерсиална музика – от най-бруталния блек и дет метъл до най-авангардните електронни експерименти.
Песните и артистите, които съм избрал по-долу са сред любимите ми. Разбира се, можеха да са не 12, а 112….но всяка селекция е условна и субективна. Мога да ги определя като едни от „най-комерсиалните некомерсиални ъндърграунд рок „химни“ от 60-те години на XX-ти до началото на нашия век.
Heroine - Velvet Underground, 1967
Може би най-емблематичното парче на Лу Рийд, част от дебютния албум на бандата „The Velvet Underground & Nico”, в който участва като продуцент и дизайнер самият Анди Уорхол.
Ziggy Stardust - David Bowie, 1972
Най-гениалната песен от концептуалния албум на великия Бауи „The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars“.
Dead Souls, - Joy Division 1980
Излиза само 2 месеца преди самоубийството на фронтмена им Йън Къртис. Поне за мен – най-омагьосващото парче на Joy Division. „Възкръсна” за нов живот 14 години по-късно, благодарение на изключителния кавър на Nine Inch Nails към саундтрака на “Гарванът”.
Temple of Love - Sisters of Mercy, 1983
Истински химн на готик движението. Песента, позната в няколко различни версии, е написана от Ендрю Олдридж – душата и идеолога на бандата.
Mother – Danzig - 1988
Самият Глен Данциг съвсем „скромно” признава по повод песента, станала хит от дебютния му албум „Danzig”: „Обадих се посред нощ на продуцента си Рик Рубин и му казах, че току що съм написал най-великата песен, която някога съм писал и винаги съм искал да напиша…” Смееш ли да му противоречиш?
Type O Negative - Black No. 1, 1993
Не мога да не почета паметта на големия Питър Стийл, с може би най-силното му парче, от платинения албум на бандата - „Bloody Kisses“.
Hurt - Nine Inch Nails, 1994
Истинска класика, подписана от култовата фигура Трент Резнър. Когато песента се появява за първи път в албума „The Downward Spiral“, тя не добива кой знае каква популярност. Но след прекрасния кавър на Джони Кеш от 2002, всички отново си спомнят за оригинала. За някои може би е прекалено депресивна, но всъщност в нея има изумителна красота и витална сила…
Paradise Lost, The Last Time, 1995
Може би едно от най-яките парчета на метъл гордостта на Йоркшир. Хит от албума „Draconian Times“, и до днес обикновено завършват концертите си с точно с него.
Laibach - God is God, 1996
Мога да пиша и говоря с часове за уникалния субкултурен феномен, създаден от гениалните словенци. Но в случая само ще им се поклоня!
Marilyn Manson - Long Hard Road Out Of Hell, 1997
Не е тайна, че артистът с рождено име Брайън Уорнър, е сред любимите ми. Истински концептуален творец на съвременната музикална субкултура. Парчето, чието заглавие носи и автобиографията на Мерилин Менсън, не е включено в албумите му, а е част от култовия саундтрак на филма “Spawn” (feat. Кели Ейли от Sneaker Pimps)
Tiamat – Cain, 2003
Една от любимите ми шведски дарк метъл банди. Магията е във фронтмена им Йохан Едлунд, който притежава невероятна харизма, и на сцената и извън нея. Музикант, артист, философ, интелектуалец от най-висок ранг.
100 години - Нова генерация
И за финал – едно българско „подземно“ парче, от 1992 г. Изобщо не се поколебах да избера точно тази банда и точно тази песен. Поклон пред паметта на Митко Воев.
