По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.
Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:
"Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала"
Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по "Борис". Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на "Прага" или "Дондуков", кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.
"Ей там май има място за паркиране"
Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери "Аз искам да съм инвалид".
"Е що не минеш/мина оттам?"
Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от "Стрелбище" до "Люлин" е по-добре да се мине през "Дружба", и че пътят за "Банишора" се вие през "Младост". И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.
"Хапни си яйчице, за какво го варих?"
Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: "Е а аз за какво го варих?".
"Е що си паркирал чак там?"
"Чак там" е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.
"Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?"
Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.
"Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!"
Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.
"ОП, ОП, ОП"
Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.
"Гледай, гледай!"
Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.
"По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?"
Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.
"Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск "
Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш...
"Може ли да спреш климатика?"
Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.
"Айде да пуснеш климатика малко"
Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.
"Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно"
Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.
"Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?"
Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.
"Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за..."...изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.
"Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме..."
"Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо..."
А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?
