След операция "Барбароса" Червената армия прибягва до отчаяни мерки, тъй като е превъзхождана числено. Например по време на битката за Сталинград, те използват камили вместо коне.
А месеци след началото на инвазията Съветският съюз използва слепи граждани, за да защити Ленинград от германската обсада.
Обсадата на Ленинград започва на 8 септември 1941 г. и продължава до 27 януари 1944 г. По време на 872-дневната битка градът е опустошен от германските сили, което взема жертви както сред цивилното население, така и сред военните.
В началото ѝ Луфтвафе бомбардира интензивно, с което има за цел да наруши съветските вериги за доставка на храни и да предизвика повсеместен глад. Само бомбардировките на 8 септември предизвикват 178 пожара. Малко повече от седмица по-късно градът преживява най-тежката си въздушна атака през Втората световна война, като германците изпращат 276 бомбардировача. Те са разпределени в шест отделни рейда, при които загиват 1000 цивилни и са поразени 5 болници.
Бомбардировките само се засилват, докато обсадата най-накрая е вдигната, което оставя на Червената армия един логичен начин да защити града.
Защитата от въздушни набези - включително ранното откриване на пристигащите германски бомбардировачи - е от изключителна важност. В началото на войната за тази цел, наред с радарите, усилено се използват и звукови детектори. Тези странни на вид приспособления се състоят от метални тръби, прикрепени към слушалки, и се носят от мъже, които оставали в една и съща позиция часове наред, oслушвайки се и за най-малкото бръмчене на идващите самолети.
Единственият проблем беше, че тези мъже не бяха много добри в това занимание. Особено на фона на останалия околоен шум.
Съветски войници на ски минават покрай Ермитажа в Ленинград
Така през 1941 г. Червената армия решава, че трябва да подобри системата - и наема тези, които имат най-добър слух: слепите.
От 300-те слепи граждани, останали в Ленинград по време на обсадата, само 12 са избрани, поради физическите изисквания на работата.
Тези невероятни хора веднага се оказали по-ефективни от тези преди тях. Те не само успявали да определят кога идва Луфтвафе, но и често могли да определят какъв модел и колко самолета са.
Но макар да се справяли отлично с тази работа, тя далеч не била лесна. Седенето в една и съща позиция в продължение на часове и слушането на силни звуци предизвиквало скованост, ужасни мигрени и други болки в тялото. Те не са били и в опасността: двама от 12-те души са били убити по време на обсадата.
Въпреки че получават много награди за службата си, в крайна сметка мъжете се връщат към цивилния живот след войната, вместо да продължат във военните редици.
