Какво ли не сме виждали по родните футболни терени и какви ли неща не са се случвали зад кулоарите на стадионите в Дупница, Перник, Кюстендил и Петрич. А и не само. В грандовете от столицата също изобилства с невероятни истории.
В началото на 2002 година Левски назначи за треньор германеца Рюдигер Абрамчик. Във времената, в които Майкъл Чорни изливаше златен дъжд на "Герена", бяха сменени куп чужденци на скамейката - Люпко Петрович, Славолюб Муслин, Владимир Федотов, Вячеслав Грозни…
Абрамчик подписва договор още през ноември 2001-ва, но поема нещата от началото на новата година. Освободен е след четири победи и две равенства. Левски е лидер в класирането, но обяснението от ръководството е, че тимът не показва достатъчно атрактивна и убедителна игра. Германецът е заменен от сърбина Муслин, който впоследствие триумфира с титлата.
И до днес Абрамчик не таи особено приятни спомени от родината ни, но го разбираме напълно. Пред изданието 11Freunde той разказа любопитна история от странните времена на "Герена". Вятърът го отвява в столичната "Суха река" след престой в Анталияспор, който извежда до финала за Купата на Турция.
"Още си спомням началото в Левски. На тренировъчното игрище имаше 35 футболисти. Клубът постоянно привличаше чуждестранни играчи, без да имаше нужда от това. Особено луди бяха по един бразилец - връща се назад Рюдигер. - Той дойде без обувки и след 10 минути го видях, че не става. Мениджърът искаше да платим за него 5 млн. долара. Попитах: "За този кьоравия ли, да не сте луди?". Мениджърът имаше силна връзка с един бразилски агент и беше взел няколко от неговите футболисти. Всеки може да си даде сметка за какво става въпрос. И трябваше да се съгласявам на тези трансфери. Но не исках да участвам и се противопоставих. Впоследствие бях освободен от България, въпреки че бяхме лидери в класирането."
Германецът не казва името на "мениджъра".
Нито името на бразилеца. По официална информация подобна сума в България не е плащана.
Абрамчик все пак става шампион в Източна Европа - с Лиепая в Латвия малко след престоя в Левски.
"Тези хора пиеха до припадък. И това всъщност не отнемаше толкова време, защото водката се поемаше като вода. Един от играчите ми си счупи глезена и трябваше да чака в болницата да дойде лекар от Рига. Отборът просто отиде при него, за да отпразнува титлата. А той лежеше със счупения глезен в неговия собствен ад и кротко си пиеше. Каква картинка само!"
