В миналото ще открием много малко армии в света, които са приемали жени в редиците си. Изключваме амазонките и някои племена, където защитата се е поверявала именно на тях. В историята ще открием, че има жени в Афганистан, както и Ирак, но никъде другаде не бяха допускани по обективните причини. Не говорим за липсата на сила или липсата на амбиция, за да се доказват. Войната е грозна и нито един мъж не иска да вижда последиците от нея върху жена - именно тя продължава да носи красотата, към която мнозина се стремят.
През Втората Световна война ще открием, че има много дами, които посягат към оръжието, за да се защитават и една от тях е украинката Нина Онилова. Едва ли някой е подозирал в какво ще се превърне, но несигурното време между две войни - родена е на 10 април 1921 г. - ни показва, че нито един човек не е очаквал да види толкова грозно лице. Нина се ражда в бедно селско семейство близо до крайбрежието на Крим. Животът ѝ със сигурност не е приказка - на 11 години губи и двамата си родители. Изпратена е в сиропиталище. По-късно ще пише, че след като няма семейство, всички хора са нейното семейство.
През 1934 г. се появява филмът "Чапаев" и се пуска в целия съветски блок. Филмът е насочен изцяло към Червената армия и командир Васили Чапаев - комунистически герой от Руската гражданска война. С тежкото влияние на лентата и показването на суровия живот на селяните, които едва оцеляват за сметка на богатите, Нина не може да остане безразлична. Пропагандата по това време работи на много високи обороти, а и самият филм наистина успява да си свърши работата, след като по онова време е бестселър.
Най-важното е, че именно там се появява и първата героиня - картечарката Анка. Руснаците са искали да предоставят права и на жената, но не си мислете, че са питаели особено много за равните права. По онова време най-важното е било да се осигури повече работна ръка, в някои периоди жената-заварчик е напълно нормална професия.
В този случай Анка не е получила обичайната си роля на медицинска сестра, а на картечарка. Актрисата Варвара Мясникова определено знае как да влезе в обувките на бойните другари и бързо се превръща в лице на съпротивата. Съветската реалност настоява Анка да бъде земна и позната - няма да бъде свръхчовек или невижданата красавица, а нормално момиче, което се бори като войник.
Пропагандата работи, защото 13-годишната Нина вече знае какво иска да прави. Мечтата и да бъде следващата Анка ще успее да мотивира и много други нейни приятелки да се зачислят в армията. Преди войната, тя работи във фабрика през деня. През останалото време изучава работата на картечници. Включва се в паравоенния клуб - част от завода и преминава тренировъчен курс по стрелба. Завършва го с отличен.
През 1941 г. Нина се включва в Червената армия като полеви лекар в 54-та стрелкова дивизия, позната още като дивизията на Чапаев. Именно там ще се срещне и с Чапаев - героят на нейния любим филм.
По това време все още няма възможност да носи оръжие и медицинската помощ е вариант, с който да се доближи до войната. За изненада се оказва, че жените не са били допускани, макар и пропагандата да разказва една съвсем различна история. Опитва се няколко пъти да се включи в картечарски екип, но всеки път е принуждавана да продължава да обслужва ранените.
Meet Nina Onilova who was a machine gunner in the Red Army's 25th Rifle Division during WW2. She was injured in battled, free to return home but rejoined her unit instead & continued the fight for months. She single-handedly took out an axis tank with 2 Molotovs and her wits. pic.twitter.com/VTeZUOZDzC
— kick (@kickole) May 24, 2018
За битката в Одеса, тя ще има възможност да се докаже като боец. Докато сражението тече, украинката помага на ранен войник, чиято картечница е засякла. Немските войници наближават позицията, но след като няма достатъчно огън за отпор, единственият вариант за Нина е да помогне по възстановяването на оръжието.
Познанията ѝ в механиката позволяват бързо да преведе позицията обратно в огнева мощ. Успява да поправи оръжието и дори започва да стреля по наближаващата пехота.
Никой не можел да повярва какво се случва и как една жена е на път да спечели битката, която много мъже не са успели. Никой повече не се съмнявал в уменията ѝ, а както знаем, войната тепърва ще предостави някои нови изненади. През септември е на път да изгуби бойното си звание, след като позицията ѝ е ударена от минохвъргачка. Нина се лекува почти 2 месеца в болница и властите правят всичко възможно, за да не ѝ позволяват да се върне обратно на фронта. Младата жена се изправя на крака и е готова да избяга на фронта, но не и да се върне по-дълбоко в позициите, където да няма право по никакъв начин да противодейства.
След като няма никакво разбирателство, командването я изпраща като помощник в защитата на Севастопол. Нацистите правят всичко възможно, за да сринат тази крепост до основи и обстрелът продължава с денонощия. Украинците са принудени да се сражават в руините. Снайперистите трябва да се крият в абсолютно всички възможни отломки, куршуми летят от всички страни, но най-важното е, че Севастопол прилича на жив организъм.
Хората в града също започват да я разпознават като един от героите. Обучава местните работници във фабриките да правят патрони и бомби, показва им какви части са необходими за леките картечници и им показва как да чистят оръжие. Един полковник поискал от Нина да разглоби картечницата си с превръзка на очите за по-малко от минута. Онилова успява да го направи за около 50 секунди.
Друга героична история на украинката е момента, в който се изправя срещу немски танк. Събитието се случва близо до село Кенезия близо до Севастопол. Онилова пълзи през окопите и успява да се промъкне под самия танк, за да може след като тръгне да хвърли два коктейла "Молотов" по неговите резервоари. За този успех е наградена с орден от генерал Иван Ефирмович Петров. Получава и повишение в чин "сержант".
Друга дарба на героинята е, че се опитва да накара и останалите жени да се включат в битката. По това време няма човек от Севастопол, който да не иска да спаси близките си и всеки следващ ден е жизненоважен. За по-приятното посрещане на жените, Нина събира доброволките и им устройва парти. Всички дами са поканени не само да се запознаят с оръжието отблизо, но по-късно да се срещнат с бойните си другари, да приказват, пият и след това да продължат със своята свещена война. Мнозина дори не подозират, че това ще е последната им среща с Нина.
Nina Onilova set out to become a soldier and made history as a woman machine gunner. https://t.co/Dfv9HKlOK9 pic.twitter.com/yutMZC2sL3
— MHQ Magazine (@MHQMagazine) July 20, 2022
На 28 февруари 1942 г. позицията на Онилова е обградена и противника има своето числено превъзходство. Битката около Мекензия се е водила и през нощта. Немците са успели да унищожат две картечни гнезда, но Нина отказвала да се евакуира, дори и след като повечето и бойни другари са избити. Остава на позицията, за да предостави достатъчно време за отстъпление. Онилова е последният войник, който пази позицията, но немците не настъпват, а дават показания на артилерията да приключи тази мъка. Един точен снаряд я оставя на място.
Показанията на съветския репортер Александр Камадан сочат, че Нина е била спасена и занесена в близката пещера, оборудвана като полева болница. Той споделя, че Нина е идвала в съзнание и отново изпадала в кома, преди да се предаде. Лекарите заявили, че няма какво да направят, тялото ѝ е покрито с рани, а по време на транспортирането е изгубила много кръв.
Картечарката никога не е имала семейство, на което да пише, не успява да се свърже със своите приятели от сиропиталището, следователно пише на единственият човек, който някога е чувствала близка - Варвара Мясникова. Нина разказва как нейната роля е била вдъхновението за армията и как точно тя е успяла да я накара да се включи в сражението. Разказва ѝ как двете не се познават, дързост, за която се извинява, но също така споделя, че Анка е била изиграна като истинска и вдъхновяваща личност.
В последното писмо до актрисата, започнато малко преди фаталната битка, Нина се опитва да разкаже какво е постигнала до този момент, ала е извикана по тревога и никога не го завършва. Последните думи на генерал Иван Петров към нея, до колкото може да се вярва, че жената е успяла да преживее директен артилерийски снаряд, са:
"Добре, малка дъще, ти се бори геройски. Благодаря ти от името на цялата армия и цялата нация. Всички в Севастопол знаят за теб. Цялата страна ще разбере за теб. Благодаря ти, малка дъще."
Нина умира на 8 март - денят, който СССР е обявил за международния празник на жената. По това време е трябвало да се срещне с най-добрата си приятелка ЗОя и нейния командващ офицер Захаров. През деня приятелите са успели да намерят черешов мармалад и чай, което в разрушения Севастопол е с ранга на гала вечеря.
El 10 de abril de 1921 nacía Nina Onílova. Durante la Segunda Guerra Mundial sirvió en el Ejército Rojo como servidora de ametralladoras soviética.
Fue galardonada con la Orden de la Bandera Roja por destruir un tanque alemán.
📷 Wikimedia Commons pic.twitter.com/qhj2kBQtLG
— Sandra Ferrer Valero (@SandraFerrerV) April 10, 2022
Докато я чакат, получават телефонно обаждане, че Нина е починала. Никой не е казал, че тя е била ранена и те така и не са разбрали. Нейната приятелка Зоя се заклева, че ще отмъсти. До края на войната командва няколко картечарски звода, ранявана е тежко няколко пъти и накрая губи зрението си. Успява да избяга от обсадата на Севастопол и е на служба до 1944 г. с ранг старши лейтенант. Достига края на войната, макар и да плаща сурова цена за победата. В архивите и до днес се посочва, че Зоя и Нина са единствените командири на картечарско звено в бреговата армия по време на войната. На 14 май 1965 г. Нина Онилова е призната за герой на СССР.
