Елизабет Фрай: „Ангелът на затворите“

01hmw48w5e5sbsj6q6zn
Снимка: Public domain

На страниците на историята от 19-ти век има едно по-малко известно име, което е синоним на справедливост и промяна. Елизабет Фрай се появява като лъч надеждата в епоха, белязана от обществени предизвикателства. Нейната всеотдайна работа за реформиране на затворите ѝ спечелва прозвището "Ангелът на затворите", както и трайна хуманитарна памет.

Затворът Нюгейт

Фрай (родом с фамилията Гърни) е родена на 21 май 1780 г. в Гърни Корт, Норич, в знатно семейство на квакери. Баща ѝ, Джон Гърни, работи в банката на града, а майка ѝ, Катрин, също участва в семейния бизнес. Фрай е третата дъщеря в семейството и получава добро образование - нещо необичайно за момичетата по онова време. През август 1800 г. тя се омъжва за Джоузеф Фрай, съратник на квакерите.

Елизабет за пръв път започва да се интересува от реформата в затворите, след като чува американски квакер на име Уилям Савери да говори за бедните и нуждаещите се; думите му всъщност я вдъхновяват да се заинтересува от нуждите на другите като цяло.

През 1813 г. тя е поканена да посети затвора Нюгейт, където е ужасена от условията, на които става свидетел. "Всичко, което ти разказвам, е слабо спрямо действителността; мръсотията, затвореността на стаите, яростното отношение на затворничките една към друга и злобата, която всичко това предизвиква, са наистина неописуеми", пише тя за преживяното.

След като вижда, че жените и децата са ужасно претъпкани в затвора Нюгейт, Фрай се връща с топли дрехи и слама, за да помогне за подобряване на комфорта на лишените от свобода. Тя отново отбелязва колко лошо се отнасят с хората в затвора: от тях се изисквало сами да купуват всичко необходимо - включително храна, напитки и дори въглища за отопление - от началника на затвора. Питейната вода била ограничена, нямало и подходящи тоалетни. Фрай се запознава и с несправедливостта на правосъдната система: бедно дете може да бъде изпратено в затвор за кражба на хляб, докато богат човек може да плати само глоба.

През 1817 г. Фрай основава Асоциация за подобряване на благосъстоянието на затворничките в Нюгейт, която предлага образование, облекло и религиозни напътствия на лишените от свобода. Тя открива и училище за децата, които са били в затвора заедно с майките си, и води кампания за това затворите да настаняват лишените от свобода въз основа на конкретния характер на техните престъпления като опит да се направи правосъдната система по-справедлива.

Mrs. Fry reading to the prisoners in Newgate John Johnson

Фрай чете на затворниците в затвора Нюгейт

Наследство на Елизабет Фрай

Работата на Фрай бързо става известна в останалата част на Обединеното кралство и извън него. Тя пътува много, за да инспектира затворите и да пише доклади, което допринася за подобряването на условията в затворите в цяла Европа. Кралица Виктория и Флорънс Найтингейл дори ѝ се възхищават заради състрадателния начин, по който упражнява женско влияние извън домакинството.

През 1818 г. Фрай говори пред парламента за условията в затворите и необходимата реформа. Тази среща, както и работата ѝ до този момент, изиграват значителна роля за повлияването на Закона за затворите, приет през 1823 г., с който се създава по-справедлива и хуманна затворническа система, като се задължават затворите да разделят лишените от свобода по пол и да наемат женски надзиратели за жените - нещо, за което Фрай е настоявала и преди.

Тя изиграва решаваща роля и за подобряването на условията на корабите, превозващи затворници до наказателните колонии в Австралия. В продължение на 25 години Фрай посещава безброй транспортни кораби, за да разговаря с лишените от свобода и да инспектира условията на средата.

Но тя не се фокусира само върху реформата в затворите. Нейните благотворителни начинания и отдаденост на филантропията обхващат широк спектър от социални проблеми. Фрай работи и за подобряване на британската болнична система и се застъпва за подобряване на лечението на психично болните. Тя също така насърчава повишаването на стандартите за медицински сестри, осигуряването на образование за работещите жени, подобряването на жилищното настаняване на бедните и води кампания за премахване на робството. На погребението ѝ, след като умира от инсулт на 12 октомври 1845 г., присъстват повече от 1000 души.

Споделяне
Харесва ми
Споделяне

Подобни

Ексклузивно

Последни