Има нещо наистина специално между жените и техните обувки. Единственото по сравнение е връзката между мъжете и техните коли. Някои биха сравнили това с жените и колите, но няма да са прави. Жената избира кола, както мъжът избира жена – малка, компактна, красива. А като започнат да ти обясняват показателите, ушите ти сами се запушват, защото истината е, че за теб показателите на една кола са толкова важни, колкото тези на жената за един мъж. Вече е избрана. Точка.
Същото важи и за обувките. Връзката между жените и техните обувки е наистина специална, независимо от типа жена и типа обувки. Всеизвестно е клишето, че жените предпочитат количеството пред качеството, за разлика от мъжете, стане ли дума за мода, но това е тотално невярно. Жената иска да има и качество и количество. По много. И от двете. Имам един приятел, който е твърдо убеден, че няма по-красиво нещо от жена на високи токчета. Ама не от тия стриптизьорските, а от по-елегантните. „Жената е красива на токчета”, казва той. Истината е, че жената е красива, когато носи любимите си обувки, независимо какви са те. За нея, жената, те са нейният подпис, нейният уникален отпечатък, нейното изявление пред света, нейният начин да каже: „Това съм аз и съм уникална.” Независимо колко още жени са си купили същия тип обувки, за всяка различна жена чифтът е уникален като всичко, което тя представлява пред света. Жената е уникална. Тя се възприема така и очаква и мъжът да го направи.
Жената е като обувките, които носи. На пръв поглед всички изглеждат еднакви, но в зависимост от ситуацията и тоалета, нещата се променят рязко. Има всякакви жени, можем да ги разделим най-общо в любимата ми типологизация на мъжете – руса, черна, червенокоса („тия са мноууу специални”, според един приятел) и кестенява („само изглеждат скучни, вервай ми”, придружено с жест от друг приятел). На пръв поглед четири различни чифта, но когато се вгледате по-отблизо – всяка уникална спрямо ситуацията, тоалета, обувките, живота си, мечтите си, местата, които иска да види или е видяла. Защото жената винаги иска да открива нови светове. Заложено й е в ДНК-то. С това някои психолози обясняват нуждата й непрекъснато да пазарува – не е защото е ненаситна, така тя открива нов свят.
Жената е любопитна, уникална и умна. Тя е като неразопакован чифт готини обувки.
Като онези, които носехме като малки – дето светеха като стъпиш по определен начин и свиреха като тичаш, за да те накарат да бягаш още по-силно, защото имаш чувството, че някой те гони. И си бърз като вятъра. Е, жената е такъв тип обувки. Тя свети и свири, ако я натиснеш по определен начин. Дори мрачната зима и мърлявите улици у нас, не могат да спрат жените от носенето на уникални обувки, които да ги заявят пред света.
Защото това е жената – тя не е за подценяване и нейното право на обувки го доказва.
