Учебниците превръщат училището в пародия

Велиана Христова

Те съдържат всичко, което отвращава – от гавра с класиката до наукообразни абракадабри. Трудно ли е да бъдат пренаписани?

Наскоро попаднах на едно стихотворение – „На прощаване“, Ботев. Ама не съвсем. Като го погледне човек, решава, че гимназисти са си правили майтап с неща, с които не може да се подиграваш, ако си българин. Ама не сме ги научили, че има едно „не може“, което не е забрана, а е защитна имунна реакция на националността и на обществото ни.

Оказа се, че в случая не става дума за ученическо забавление, а за… творение, което се мъдри в учебника на издателство „Просвета“ за Х клас – за задължителна подготовка по предмета Български език! А за да се мъдри там, е одобрено от МОН през август 2001 г., като министерството гарантира, че „учебникът отговаря на държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала“. Автори на въпросния учебник, който вече 12 години спокойно шества из училищата, са д-р Татяна Ангелова, доц. Петя Костадинова и Анета Кючукова. Рецензенти са доц. Радка Влахова и Лалка Георгиева, а оценители на МОН: Петьо Тодоров, Радина Димитрова, Илия Койчев, Веселин Дамянов, Стефан Чакъров. Тези 10 души са намерили за възможно да поднесат на гимназистите следните редове (цитирам само част от тях), които намерих във въпросния учебник:

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази ученик,
ученик, майко, двойкарин,
та тебе клета направих
от първо чедо да плачеш!
Кълни, майко, проклинай,
таз даскалска прокуда,
дето нас млади подлуди
със тази тежка програма
да учим, да се мъчиме
немили, клети, недраги!
…
Ах, мале, майко двойкарска!
Прости ме и пак прощавай!
Аз веч калашник нарамвам
и на глас тичам школарски,
срещу врага си безверни…

Това съчинение е включено като пример за… пародия. Очевидно, отговорните служители на знанието са се направили на циркаджии, само и само да привлекат вниманието на „претоварените“ български ученици, които според всички данни на ЕС учат най-малко в Европа. И не само това, ами учебниците ги учат как да се гаврят с един велик български поет и публицист. Не коментирам „образа на калашника“, но не е забавно, подигравка е. И с Ботев, и с „даскалите“, и с училището. А после същите „експерти“ първи се вайкат, че децата ни са разхайтени и плюят на всякакви обществени ценности.

Оказа се, че и в интернет шества споменатата „пародия“. Ето няколко реакции от форумите:
„Ти пък какво толкова се нервиш?! Това е само шега. Вие хора от шеги не разбирате ли?
– Аз съм само 7 клас.
– Дупе да ти е яко.
– Да, това е наистина жалко… И все пак какво ще кажеш за това, предполагам знаете от кое стихотворение е:
… „Излиза старата на прага
и бие те с точилка по главата,
а ти шъпнеш думи в тишината
и дълго й повтаряш: Твойта мама…“
* * *

Не от вчера превръщаме цяла България в пародия – пародия на общество, пародия на свобода, пародия на модерност и европеизъм, пародия на държава. Тази „трансформация“ е стигнала вече до училището, а оттам възпроизвежда примитивизъм и простотия.
Убедена съм, че начинът, по който в МОН се пишат учебни програми и след тях – учебници, е основната причина нашите ученици да са на последно място по знания в Европа и 40 на сто от тях да са практически неграмотни. Като че целта на държавните ни институции е не училището да даде на децата знания и умения, а техните експерти да изглеждат „модерно“, „интерактивно“ и да нямат в никой случай общо с „тоталитарната образователна система“. Която, впрочем, бе оценена преди 23 години от световни експерти като една от най-добрите в Европа. Става дума не само за втълпяваната поне от 1999 г. насам философия, че училището е място за забава, а и за постепенно насадените и доведени вече до съвършенство бюрократични изисквания и терминологии, които са неразбираеми в прекия смисъл на думата и наистина превръщат образованието в пародия. Учителите се потят над изпратените от МОН инструкции, а ако решат да използват одобрените учебници, децата пък дори не разбират какво е написано в тях и зубрят наизуст фрази, които помнят в добрия случай до деня на поредната класна работа.

Имаше през 2011 г. една анкета на МОН и „Отворено общество“, която показа, че според 80% от учителите в основното училище има учебно съдържание и учебници, които не отговарят на възрастовото развитие на децата. 17,5% смятат, че това се случва често и много често. Учебниците са сложни и неразбираеми за децата според 87,3%, а според 25,5% това се случва често и много често. Практическа неприложимост на учебното съдържание виждат 67% от учителите, а 65,2% откриват дори фактически грешки в учебниците. Иначе основно правило в дидактиката е, че детето трябва да разбира това, което му преподават. Иначе обучението му си е жива пародия.

В българското училище отдавна вече не се изучава литература, изучава се литературознание

Как стана тази трансформация в последните 23 години е трудно да се проследи. Ако човек погледне учебниците по литература, вижда, че до V клас включително те са написани на нормален български човешки език и съответно изпълняват функцията си да обучават. От VІ клас, според действащите учебни програми (има ги в сайта на МОН), започва организирането на съдържанието по „ядра“. В VІІ вече имаме „проблемно-тематично и жанрово организиране на материала“ с всичките там синонимни, родови и видови понятия, фигури и тропи в художествената реч, художествена композиция и пр. Минава се към метафори, метонимия, символи, алегории, хиперболи и пр. Нагоре в класовете ненужното за масовия българин литературоведческо обучение става неудържимо. Затова пък същината на литературата, на авторите, на тяхното творчество в контекста на епохата напълно липсват. Произведенията (сведени до 1-2 глави) служат за илюстрация на елементите на литературознанието. Всъщност не е толкова важно кои точно произведения влизат в дадена учебна програма, а как се преподава съответният автор.

Ето напосоки – учебник по литература на „Просвета“ за Х клас, Гогол: „Върхът на Гоголевото творчество в прозата е романът поема „Мъртви души“. Замислена като епично платно с тричастна структура по аналогия на „Божествена комедия“ на Данте, Гоголевата творба покорява с дълбоко промислената семантична и стилистична структура и иносказателност, със своята многомерност и монументализъм. В „Мъртви души“ Гогол изпълнява своето творческо намерение да погледне Русия „от всички страни“, като слива епическото с високолирическото начало в широкия диапазон от смешното до трагичното и абсурда на „нефантастичната фантастика“.

Простете, кому е нужно това и как може да бъде запомнено? Научавайки тази абракадабра наизуст, ученикът нищо не получава. А Чичиков или един Плюшкин, които и днес живеят в обществото, поднесени атрактивно – примерно със запис на гениалното изпълнение на актьора Константин Кисимов, биха били доста по-интересни на учениците от „даскалската прокуда“ и „ученика двойкарин“ в просташката пародия, одобрена от МОН. Не давам примери за третирането на българската класика, понеже ме е срам. Ако така продължава, ще трябва да набодем из цялата страна онези билбордове с кратки данни за Ботев и Вазов, които в момента във Варна ограмотяват българина и учат на достойнство.

Да не говорим, че между литературата и историята, които нормално трябва да вървят ръка за ръка при обучението, в училище няма никаква връзка. Докато в V клас децата учат по литература фолклор и приказки, по история „усвояват“ света от древността до ХVІІ век. В VІ клас литературата е организирана по тематики и в тях се омесват Елин Пелин с Оскар Уайлд, Смирненски с Андерсен, Ботев с Атанас Далчев. В това време по история децата се занимават с България през ХVІІІ-ХІХ в. В VІІ клас българската литература се съчетава с изучаване на праистория и античност.

В VІІІ клас Лилиев, Дебелянов, Блага Димитрова и пр. вървят паралелно с история на Средновековието ІV-ХV в. И т.н. Естествено, кашата в главите на обучаемите става пълна. Тъкмо връзката между предметите трябва да бъде върната, когато се правят нови учебни програми.

Но не е. Напротив – мешавицата в тях е по-голяма.

Историята, заедно с предметите български език и литература и математика образува кръга на трите най-важни за манталитета на човека дисциплини. За историята е необходим отделен анализ, но следва да споменем поне едно – проекта за нова учебна програма от VІІІ до ХІІ клас. Парламентът през 2006 г. прие Програма за развитие на образованието, която важи до 2015 г. и изисква нов училищен закон, който и досега не е написан. Според документа на НС, в него гимназията ще започва от VІІІ клас и ще е на два етапа – до Х и до ХІІ клас. В проекта за учебната програма на МОН обаче историята се учи като задължителен предмет само до Х клас и цялото гимназиално съдържание е натъпкано в три години. В ХІ и ХІІ клас история щяла да остане само за учениците от хуманитарния профил. Ако си математик, няма нужда да си грамотен по история…

А има нещо простичко, което отдавна трябваше да се направи, за да престане училището да бъде пародия и да се върне към функциите си да дава знания, умения и възпитание – да се пренапишат и „преведат“ на човешки език сегашните учебници, без да се чакат с години първо нов закон, после нов учебен план и учебна програма и накрая учебници (чието време никога не идва). Мнозинството от учителите и учениците отдавна настояват учебникът по всеки предмет за всеки клас да е един, а не да са три в угода на издателствата. Но като е одобрен от МОН един учебник, той да бъде наистина качествен, да дава знания и да обучава на мислене, не да принуждава към безмозъчно зубрачество.