САЩ искат да прекроят Близкия изток

Али Булач, Заман

Водената от САЩ коалиция провежда в Ирак и Сирия военна операция срещу Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/. Тази коалиция има два компонента: САЩ и нейният най-близък съюзник Великобритания, както и Франция и Италия са ядрото, а Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства /ОАЕ/ са техни регионални съюзници от периферията.

На периферните съюзници трябва да бъде гледано като коалиционни членове със спомагателни функции като финансиране, логистична подкрепа, публична дипломация и пиар, макар и те да участват във военните действия. Но САЩ са тези, които поръчват стрелбата.

Трябва да се отбележи, че САЩ преследват определени цели, но не знаем какъв ще бъде крайният резултат. Естествено, в хода на всичко това биват убивани и цивилни граждани.

Турската позиция е най-деликатната. След като заложниците бяха освободени, турското правителство беше притиснато да заеме ясна позиция в операцията. Само че САЩ не могат напълно да разчитат на Турция като на съюзник. Американският държавен секретар Джон Кери косвено отбеляза, че след като заложниците са на сигурно място Турция трябва да престане с думите и да премине към дела. Говорителят на Пентагона контраадмирал Джон Кърби беше по-разговорлив и каза, че Турция е, била е и трябва да бъде по-активен участник дори и само поради местоположението си. Те очакват активно участие на Турция в коалицията.

Операцията срещу ИДИЛ е под въпрос в очите на организации с авторитет, социални движения и религиозни общности в региона. Юсуф ал-Карадауи, който е глава на Международния съюз на изучаващите исляма, каза, че той няма да одобри военните операции на водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ, макар и да не одобрява идеите и методите на ИДИЛ. Още повече говорители на организациите на Мюсюлманското братство в Египет и Сирия заявиха, че са против военна операция в региона, водена под претекста, че е насочена срещу ИДИЛ. Според хора от египетското Мюсюлманско братство интервенцията на мюсюлманска територия е опит отново да се осъществи разделение на Близкия изток, което ще доведе до безпорядък. Макар да знаят, че ИДИЛ е престъпна организация, отклонила се от исляма, говорители на сирийското Мюсюлманско братство са убедени, че интервенцията на практика е война срещу исляма под претекста на контратероризъм. Те с право искат САЩ, Западът и свързаните с тях да не се месят в тези неща и да не определят що е то тероризъм, така че невинни хора да бъдат държани далеч от пътя, водещ към опасност. Те добавят, че не приемат международна интервенция на сирийска територия, тъй като сирийският народ има силата да се освободи сам и да преодолее радикализма и терора.

Така че наблюдаваме критична ситуация. И би било твърде наивно да приемем, че единствено ИДИЛ е мишена на операцията. Контраадмирал Кърби призна, че не става дума само за военна операция, а за широкомащабен регионален, политически и икономически подход с използването на военни средства. Американските власти споменаха, че сблъсъкът с ИДИЛ може да отнеме години. САЩ и Западът или стряскат или изнудват конкретни държави или обещават малки ползи на други, така че регионалните сили да одобрят тяхната окупация на Сирия след Афганистан и Ирак и смяната на облика на региона.

Обратно през март 2003 г. Турция беше изправена пред критично парламентарно решение дали да разреши използването на сила срещу Ирак. Управляващата партия нетърпеливо искаше да получи това одобрение, но парламентът не го подкрепи поради острите реакции на обществото.

Никой не одобрява действията на ИДИЛ, но проблемът не е само в ИДИЛ. Мюсюлманският свят се разделя на сектантски, етнически и класови части в контекста на доктрината за „съзидателен хаос“. Регионалните страни не могат да се обединят за намирането на решения на общите за тях проблеми. Вместо това те очакват американска и западна интервенция за решаване на проблемите. Решението не е във военната намеса на външни сили, а в добре функциониращи вътрешни сили в страните от региона. /БГНЕС