Само в главите на ГЕРБ финансите са в колапс

Професор Христина Вучева, икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.

От началото на тази година политическа партия ГЕРБ, нейният ръководител и членовете й, с познания във финансовата сфера, не спират да призовават за нов по-голям размер на държавния дълг.

Предложенията им неизменно се придружават с описание на някакво изключително и познато само на тях много тежко състояние на държавните финанси. В изреченото от тях на 25.08.2014г. те надминаха и собствените си най-лоши прогнози. Смутена съм от тази последователност. Нямам претенции да разбирам от партийните подходи и какво трябва да се говори, за да се осигурява някакво предимство в предстоящата изборна борба. Твърдя, че избраният подход не е добър за никого, дори и за тях, като очертаващи се победители /според социологическите проучвания/.

Призивът към настоящето правителство да се заеме с емисия на нов дълг е неизпълним. Споменатите числа за предстоящи погашения до края на годината са много добре известни на тези, които работят в „Дирекция държавен дълг и финансови пазари“ на Министерство на финансите. Тези отбелязани и в техните анализи плащания са част от редовния платежен календар и парите за тях са осигурени чрез посочените в същия календар емисии на различни по срокове облигации. Това е част от работата по текущото управление на държавния дълг и за това няма никаква необходимост някои да призовава правителството да прави нещо извънредно. Всички споменати предстоящи плащания по дълга са част от това текущо управление на дълга. Тези плащания са съобразени в т.нар. календар на емисиите и падежите. Всичко това може да се прочете на страницата на МФ в рубриката“Държавен дълг“. По официалната информация към 30.06.2014 г.общият държавен дълг, измерен в евро е 8115.9 млрд. – от него вътрешният дълг е 4129.2 млрд. евро. Отношението на дълга към БВП е 19.7% – което е едно от най-ниските сред страните членки на ЕС.

Министърът на финансите, г-н Порожанов посочи, че дефицитът на държавния бюджет в края на годината и на касов и на начислен принцип няма да надмине 3%. Аз съм убедена, че ще бъде до 2.5%.

По официални данни на Националната агенция за приходите, те ще изпълнят утвърдената им програма за 2014 г. Всичко това потвърждава, че резултатите за 2014 г. са относително добри на фона на случващото се и особено спрямо това което се говори.

Искането до сега на политическа партия ГЕРБ, на държавния глава и на партия ДПС се състоеше в т. нар. актуализация на закона за държавния бюджет за 2014 г. респективно на допустимия лимит за нов дълг през 2014.г. както и за числото, показващо размера на дълга в края на 2014 г. Това искане беше изпълнено от правителството на Орешарски, което внесе предложение в последните си дни. Предложението пропадна, защото в последния момент ГЕРБ отказа да го подкрепи. Сега тази идея отново се поднася, като се иска невъзможното от едно правителство, което не е в състояние по закон да направи всичко това. Както посочих вече – няма и основания за тези страхове – как държавата щяла да изпадне в „ликвидна криза“. Държавите не изпадат в ликвидна криза. Те могат да забавят изпълнението на своите задължения, но те винаги си плащат – в много от случаите с нови заеми. Тази процедура във всички демократични страни се изпълнява от представителите на народа в Народното събрание. Те решават дали и в какви размери ще има такива заеми.

Кандидатите да ни управляват могат да използват времето до изборите, като представят своите програми за конкретно решаване на въпросите в здравеопазването, образованието, администрацията. Дефицитът и дългът са следствие от това как се управляват и как се организират тези сфери. Нека да видим какви са идеите на новите кандидати за това как да изглежда бюджетът до края на 2014 г. и какъв да е за 2015 г.

Ние гласоподавателите вече няма да се задоволим само с приказката, че трябват реформи, нито с това, че досега някой бил много лош и дори глупав, а сега идват добрите. Тази кампания предлага и още едно предизвикателство пред кандидатите за властта – мнението им по случая КТБ.

От решаващо значение е и как ще се организират европейските средства. Приказките на тази тема трябва да не се ограничават до „на вас ги спряха, а на нас ще ги пуснат.“Аз например бих гласувала и бих агитирала всички да гласуват за тези, които покажат предварително как са изчислили ефектът от досегашното европейско финансиране и какво ще сторят за следващия период.

Не е добра идеята непрекъснато да се размахват най-различни числа за състоянието на фискалния резерв. Това поне може да се проследи по публикуваните всяка седмица баланси на емисионното управление на БНБ, както и по ежемесечната информация на страницата на МФ. На всички, които се интересуват от тази тема, е известно че числото от 4.5 млрд. лв., определено в закона за бюджета като необходима наличност в края на годината, защитава сумите на т.нар. сребърен фонд и някои други наличности със специално предназначение. Останалата част е основно за покриване на дефицита по годишния бюджет и за някои плащания, за които предварително са осигурени средства, какъвто е случая с погасяване на падеж към 15.01.2015г. Текущите вариации на сумите са резултат и на споменатия календар на емисиите на ценни книжа и погашенията на заемите с падеж.

Може да се твърди, че дефицитът за месеците, които остават да края на годината няма да се увеличава, ако се получат европейските пари за предварително платените от държавния бюджет средства. Следователно посоченото число от 4% дефицит е несъстоятелно.

Не виждам проблем и ако част от неусвоените средства по т.нар. Публична инвестиционна програма се пренасочат и използват ефективно. Добре би било, ако това се прави на обективна основа, а не чрез партийна преценка.

Добронамерено отправям препоръка към г-н Борисов. Той разполага с един от много добрите специалисти по данъци –г-жа Менда Стоянова. Нека в предизборната борба се включат с идеи и предложения по конкретната организация на плащанията по различните данъци и осигуровки вместо да се разчита на страха ни от евентуален и несъществуващ финансов колабс.

Понятно би било и ако част от дискусиите в предизборната борба се насочат и към това дали е целесъобразно да се премине към ускорено нарастване на дълга ни като се решават някои проблеми на здравето и образованието, или трябва да поддържаме досегашните нива около 21% както е записано и в тригодишната прогноза, която два пъти в годината се осъвременява и представя в Брюксел. Много полезно би било, ако дискусиите се насочат и към осмисляне на т.нар. План за реформи, който също се представя задължително в рамките на т.нар. европийски семестър 20/20. До сега това става твърде формално. Нека всички кандидати за властта да отворят тези документи. Те са достъпни. Много полезни дискусии могат да бъдат проведени по въпросите за връзката между намеренията декларирани в тези документи и реалната потребност на развитието ни през следващите години.

Ще завърша с нещо, което често цитирам. Това са думи на един американски сенатор – „Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти“. /БГНЕС