Съдията, съдията, е-е-е неграмотен

Седя си в офиса и изведнъж приятел, който преподава в Дания, ми праща видео във фейсбук. То е на Стефан Апостолов, който освен футболен съдия е и депутат на ГЕРБ. Във видеото обаче Стефан прилича на първолак, който е излязъл пред класната Нигяр Джафер да посрича. Тя дори го поправя! Човек би казал, че явно и в парламента имат „VAR“ система.

След има-няма 10 минути, колега ми изпратиха същото видео в служебния ни чат, за да напиша коментар. Затова го потърсих и знам, че се казва Стефан Апостолов и е футболен съдия и депутат от ГЕРБ. Мисълта ми е, че първоначално не помислих въобще за текст, защото първоначално не го сметнах за нещо особено.

Това е странно…

Нормално ли е да гледаш едно от отговорните лица в държавата да срича и това да не ти прави впечатление? Да си свикнал на глупостите на тези хора? Вие свикнахте ли? Ако да – не сме прави. Срещали сме един куп хора, които са по-умни от средностатистическия човек в парламента. Защо не сме построени така, че те да са там, а не Стефчо-бре-чети-Стефчо-не-чете? Господинът е магистър по финанси, апропо. Това би трябвало да е тегава наука.

Но защо се стига до там? Може би защото, за да стигнеш подобна служба е трудно и трябват средства, връзки, желание. Интелигентните хора не са опортюнистични като по-безхаберните ли? Не знам. Вече нищо не знам.

***

В интервю Апостолов казва: „Ще бъда гласът на младите и съм за това да бъде чут техния глас на „високо“. Може би това е гласът на младите – плах, заекващ, имащ нужда от надзор от по-възрастен. Може би ние сме виновни. Със сигурност ние сме виновни. Открай време сме само и единствено ние с вас виновни за такива неща. Не защото „ние сме го избрали“, не, баща му е кмет на Симитли и има вероятност така да е станала врътката (все пак Стефан Апостолов е последен в листата, но влиза с преференциален вот – много хора, 6637, са сложили тикче до името му в бюлетината, когато са гласували за ГЕРБ ).

Виновни сме, защото нямаме цедка за глупости ние самите като народ. Защото нямаме желание за хигиена към такива неща.

Нека ви черпя с още едно видео – историята на Нейчо Неев, автора на популярната фраза „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер“.