Росен Цветков : Десет човека, от които се възхищавам днес
Продължаваме с рубриката „Десет човека, от които се възхищавам днес“. А ако трябва да посочим нашите десет човека, Росен със сигурност ще е сред тях. Не само заради репортерските му попадения, но и заради часа, в който писа своя списък. Признаваме си, че го държахме буден до доста късно вечерта, въпреки ранното му ставане, за да влезе в ролята си на водещ на сутрешния блок на БНТ. Е, заслужаваше си да му отнемем няколко часа сън…
10 е доста ограничаващо число – поне в тази класация. Иска ми се да посоча много повече хора, на които истински се възхищавам – в моя личен и професионален път те изобщо не са само 10. Но се подчинявам стриктно на правилата 🙂
Наскоро имах странен сблъсък с нумерологията, в която, откровено казано, изобщо не вярвам. Казаха ми, че 10 бил знаков и изпълнен с особен смисъл символ. Посветени на смислена кауза, вдъхновени и вдъхновяващи точно днес, са хората, за които разказвам по-долу. Само един от тях не познавам лично (Григор Димитров), но убедено вярвам в силните му качества и несъмнен успех. Подреждам ги по абсолютно случаен принцип – всеки от тях заслужава да е първи в списъка 🙂
Григор Димитров
Никога не съм бил заклет фен на тениса, но когато българските успехи в международните турнири започнаха да стават все по-мащабни, съм станал друг човек 🙂 И, не, не вярвам, че благодарение на „добрия синхрон” между спортното министерство и федерацията по тенис Григор жъне световни победи
(по Мариана Георгиева – спортен министър). Харесва ми вдъхновяващия ентусиазъм на Григор, невероятната му устременост напред, вярата в успеха. Искрен до болка – нескриващ дори сълзите си. Но страшно мощен. И най-важното – незабрявящ корените си, българското, началото.
Иван Георгиев
Възхищение имам към него не само от сега. Но, факт, и днес. В събота вечер Иван представи в „bTV Документите“ филма си „Македония – последният проект на Коминтерна“. За пореден път той затвърди безспорните си журналистически качества. А извън екрана е безкрайно коректен и точен колега, който ме вдъхнови за едно важно пътуване-обучение в чужбина. То все още предстои 🙂
Александър Кръстев
Един от първите ми най-близки приятели, които намерих във Факултета по журналистика. Наричаха ни Кирил и Методий, защото наистина бяхме неразделни. Пред очите ми Алекс създаде буквално от нищото „Аз чета” (http://azcheta.com) – днес един от най-големите български портали зa книги и четене. Амбициозен, смел в решенията и неуморен. И непрекъснато четящ!
Ивайло Захариев
Ченгето под прикритие от любимия ми криминален сериал. Може би първото възхищение дойде заради някои любопитни съвпадения – не съм полицай (за щастие), но работата ми в „По света и у нас“ многократно ме е поставяла именно в роли „под прикритие“. Не, че е особено важно, но се оказахме и
съседи 🙂 Харесва ми отдадеността му на важни каузи сред младежите и ясно заявената гражданска позиция по време на протестите. Едно от любимите ми интервюта от 2013 в „Денят започва“ беше именно с него и съпругата му Миряна.
Стоянка Мутафова
Денят, в който пиша този текст, тя има рожден ден. Става на 92! Любимата ми българска актриса! Обадих й се с покана за гостуване в БНТ преди няколко месеца. Жълти издания бяха обявили, че е тежко болна и умира. Изсмя им се. И каза, че се стяга за поредно представление. Страшно й се
говореше по телефона… А аз не исках да спирам да я слушам…
Мартин Йорданов
Eдва ли някой ще го разпознае само по името. Неизвестен мъж, който обаче попадна в новините при наводнението край село Бисер. Изкара 6 часа заедно със сина си на капака на колата им – в леден воден капан, на ръба между живота и смъртта. Опитвам се винаги да си припомням думите му от интервю пред мен. Безкрайно важни: „Щом като ходим по тази земя, значи сме добре…”
http://archive.bnt.bg/bg/news/
Миролюба Бенатова
Репортажите ѝ са винаги изключително силни. В десетката. Поставящи важните въпроси, в точния момент. Смела и непоколебима – в епицентъра на събитията. Безспорно Мира е рядко явление в родната ни журналистика.
Велислав Велчев
Едно усмихнато момче. Танцуващо момче. Но без крака. Получава 80 % изгаряне след тежък инцидент. Не бях срещал такава воля за живот и толкова огромна усмивка. Бях поразен, когато се запознахме. И му повярвах – че дори и без крака може да бъде щастлив. Защото е обичан. Със смели стъпки Велислав върви напред – въпреки съдбата!
http://archive.bnt.bg/bg/news/
Ваня Щерева
Послания в музика, послания в книги, послания в клипове. Взирам се в тях с други очи, когато ги поднася Ваня Щерева. Харесва ми различността и директността ѝ – във всичко. Няма смисъл от загуба на време и празни приказки. Нейните са винаги точно в целта!
Екатерина Дафовска
И заради наближаването на Олимпиада в Сочи, и заради страстта ми към зимните спортове, поставям в тази класация и Екатерина Дафовска. Единствената ни златна медалистка от Зимни олимпийски игри. Малко хора знаят, но обожавам биатлона. Нищо, че през живота си не съм се качвал на ски и дори не съм стрелял. Не пропусках обаче всеки старт на Дафовска през последните години от състезателната й кариера. С такъв интерес гледам сега и мъжкия биатлон, в който има нови надежди за победа.
