От „тишината в спалнята“ до разкриването на „хомосексуалисти“
Премиерът на Люксембург отиде на срещата на НАТО в Италия придружен от партньора си Готие Дестене, без това да предизвика особен скандал.
През 2014 година Тим Кук от Apple каза открито, че е гей. Не, защото му пука дали някой знае. Не защото това има значение за кариерата му. А защото като успешна личност той може да бъде пример за мнозина. Защото не всички имат възможността да живеят без проблем с избора си. Това дали да говориш по темата обаче си остава лично решение, а не задължение. За всеки – независимо от сексуалната ориентация.
В България обаче въпросът продължава да е водещ в политическото говорене. Като се започне от паметната фраза на Румен Петков за „тишината в спалнята“ по адрес на Татяна Дончева, мине се през шеговито-мачисткия „лаф“ на Кирил Добрев от БСП („Аз жените ги предпочитам за други работи“) и се стигне до призива за заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки освен конфликт на интереси, депутатите да декларират и „хомосексуалните конфликти на интереси“.
„Няма да допусна откровен хомосексуалист да ми задава въпроси имам ли право да бъда някъде и не само аз, а всеки един нормален български гражданин“, каза той по повод коментари от страна на БСП за визитата му при папата. Независимо дали репликата е изречена в момент на афект, тя говори за светоусещането на изреклия я. Тя показва, че българската политика не просто продължава да се вълнува от това какво се случва под чаршафите, но дори няма намерение дори да коригира понятийния си апарат. Най-малкото – дума „хомосексуалист“ не съществува, както няма дума „хетеросексуалист“.
Това в кого се влюбваш, до кого се събуждаш и колко често казваш „Обичам те!“ са неща, които човек има право да запази за себе си. Не защото в тях има нещо срамно, което трябва да се крие под чаршафа. А защото това, какво се крие под чаршафа не засяга никой друг в едно цивилизовано общество.
Друг е въпросът, ако личният ти живот засяга професионалния – ако си политик и имаш връзка с шеф на фирма, на която държавата възлага обществена поръчка например, тогава личният живот има огромно значение. Това обаче няма нищо общо със сексуалната ориентация.
А ако държавата принципно ще иска хората с различна сексуална ориентация да декларират отношенията си, трябва да им осигури възможност да направят това – чрез легализирането на гей браковете например. Ето една идея за зам.-председателя на Народното събрание. Тогава темата би излязла от хомофобската плоскост и би застанала на равнище, по което може да се води диалог – „за“ и „против“. В противен случай изказванията му показват просто, че сме на светлинни години от цивилизованите общества, в които този разговор отдавна е влязъл в дневния ред, но не по дискриминационна линия.
