Нощите на Лола

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

И най-грозната жена може да омагьоса един мъж с подходящи умения в кревата.” (aнонимен мъдрец)

Въоръжена с това мото реших да завладея отново поизстиналото сърце на половинката си. Купих си наръч списания „Космополитън” и „Жената днес”и се затворих в кухнята с тях и кило чипс, докато принцът гледаше мачле с приятели в хола. Взех тефтер и дебел молив, за да си водя бележки. Отворих няколко списания наведнъж на статии по темата. Искам да вметна, че аз може и да не съм първа хубавица, но съм амбициозна, ученолюбива и смела, така че бях твърдо решена да изкълва де що има съвети по креватните въпроси и после да ги приложа на практика. Разгледах статиите и ги разделих на степени по трудност.

Начално или ниво А:

„Мога ли да бъда по-добра любовница?”, „Секс математика за начинаещи”, Радостта от секса”, „Как да го направим първия път”, „Тайните за мъжа, които всяка жена трябва да знае”

Ниво за напреднали или ниво Б:

„Мога ли да бъда още по-добра любовница?”, „Изкуството на оргазма: Новата Кама Сутра”,”Как да го побъркате в кревата?”, „Училище за стриптийзьорки”, „8 рецепти за мусака по панагюрски и любов по френски”.

Ниво за експертки или ниво В:

„Как да съм най-добрата любовница?” „Cosmo Кама Сутра – всички телесни плетеници за максимум удоволствие.”, „Петорен оргазъм – тайните на A, B,С и G- точките” и „Направи го в сателитната чиния на съседа – секс на необичайни места”.

И бонус ниво нирвана, само за фолкдиви и адреналинки:

„Как да си направим домашно порно и последа го изтървем в нета?”

След като разграфих знанията и ги подготвих са наизустяване, започна да ме гложди леко съмнение, че за да си най-добрата любовница, трябват завидни мускули и умения по висша математика. Нито в едното ме има, нито в другото. Но нали съм амбициозна, не се отказах… А трябваше… Започнах с ниво А. Навсякъде съветът на опитните журналисти бе: „Пращайте мръсни есемеси на любимия най-неочаквано”.

Ми кво по-неочаквано от това да го пратя сега, докато той гледа мачле и си мисли,че аз пържа кюфтета. Извадих телефончето и набързо натраках: „Ша та скъсам!” Oтдолу поставих символ човечЕ със сърце. Да не реши,че му правя скандал. Пратих му го. Зачаках. Никаква реакция. Може би се дължи на съдържанието – какво му е намръсното на „Ша та скъсам?” Или пък е изненадан, все пак не си говорим за нещо повече от „ти хвърли боклука, а аз ще измия чиниите” от три месеца… Събрах малко повече смелост и написах: „Познай какво с какво съм облечена в този момент?” Пратих го много доволна. Въобще не си дадох сметка, че съм по анцуг с престилка, щото нали щях да пържа кюфтета. След малко Принцът влезе. Погледна ме много объркан и каза: „Защо не го кажеш направо, ми ме побъркваш с некви есемеси? Забравих да извадя прането от пералнята, да. И да ме късаш, и да ме псуваш, ще си ходиш по анцуг, докато не изсъхне. Сега ме остави да гледам мач…” И тресна вратата.

…’ Бати недоразумението!

Реших, че първа точка явно е за начинаещи влюбени, а ние като стара двойка трябва да минем към точка Б. Може би, ако направя стриптийз, ще разбере какво съм имала предвид? Отварям врата и с най-игривия си гласец се провиквам: „Котьоооооооооооооо!” В отговор: бурен мъжки смях. Принцът пристига на секундата, лицето му е тъмно червено. „Колко пъти съм ти казал да не ме наричаш така пред приятелите ми”, изръмжава той, а от очите му се вижда само бялото.

Аз обаче имам план и не се поддавам на провокации. Дръпвам го в кухнята, затварям вратата, пускам радиото, щото само то ми е подръка и със замах развързвам престилката. Завъртам я над главата си като го-го гърла сутиен, и по съвета на списанията сластно поклащам бедра. Или поне така си мисля. Макар че не съм танцувала отдавна и движенията ми са малко резки и неритмични. В този момент незнайно защо „Хоризонт” пуска „Калинка, калинка моя” в изпълнение на хора на руския флот. Не ми помага много, но не се предавам и упорито си се поклащам…

Котьото е за момент сащисан, а после цветът на лицето му изведнъж преминава към тъмно лилав. Не, това не е страст, минава ми през ума. А той с фалцет потвърждава опасението ми: „Какво искаш, БЕ? Един път и аз да гледам мач и ти скандали ми правиш! Кво я махаш тая престилка като Самарското знаме, да не съм те карал аз да пържиш кюфтета?!?” След което се обръща, тряска вратата и след малко чувам как всички момчета се изнизват от нас на бегом, явно за да гледат второто полувреме някъде другаде.

…’Бати провала!

Явно трябва да подходя към проблема из основи. Зачитам се в тайните на точките по женското тяло. Понеже математиката ми е трудна, взимам един флумастер и линийка, че да ги намирам по-лесно. Свалям анцуга и съвестно започвам да се самоизмервам и да търся тия проклети точки. Над пъпа, под пъпа, север, изток,юг…За по-лесно нанасям по тялото си пунктирана линия, че да не си губя пътя. Задълбочавам се в изчисления, пот се лее от челото ми, а тялото ми постепенно заприличва на бодито на рекордьорка в Гинес по татуировки.

Успоредно с това пробвам и различни пози от статията „Cosmo Кама Сутра – всички телесни плетеници за максимум удоволствие.” Сложнички са, ще трябва да ги потренирам поне два месеца. Започвам още от сега. Комбинирам ги със статията „Направи го в сателитната чиния на съседа – секс на необичайни места”. Нямаме сателит, оглеждам се за нещо, което да го замести… Масата – тривиално, това със секс на масата го знаят и 13-годишните. Пералнята? Опасно е, като включи на центрофуга се разхожда из апартамента, та по-скоро ще се обърне на гоненица, а не на страстен секс… Микровълновата? Тя е бая големичка, от първите поколения още. Ми кой е правил секс върху микровълнова? Или във…? Отварям вратичката и оглеждам внимателно размера и устойчивостта й. Не мога да преценя, затова навирам глава вътре и….о!

По дяволите! Заклещи се. Пробвам да я завъртя и да я извадя. Завъртам я, така че лявото ми ухо сочи на Север, пъпа на Запад, а двата крака се преплитат. Пазя обаче равновесие. С дясната ръка напипвам в чекмеджето една вилица и се опитвам да я промуша между главата и стеничката на печката, за да се самоизвадя като коркова тапа. Тъпо! Естествено,че не се получава, но не мога да си извадя и вилицата. Дърпам с всички сили, когато чувам едно сащисано: „Кво правиш???” Явно принцът се е прибрал у дома, без да го чуя. Опитвам се да си представя какво вижда – гол нашарен с фулмастер задник, разграфен корем със стрелкички, сочещи към точки A, B, C, и G и два крака,чиито пети сочат не накъдето трябва, а бедрата им са си сменили местата. Главата е навряна в микровълновата печка, а от врата стърчи вилица, която в този момент явно се опитвам да си набуча.

„Мило, недей така, моля те! Аз извиках Гого, той е невролог, нали помниш? Има хапчета, силнички са, ще ти мине от тях. Недей сега за едни кюфтета да го правиш това, моля те. Животът все пак е хубав, нека го доживеем докрай”, започва да каканиже принцът с един такъв тон, с какъвто говорят полицаите по филмите, когато убеждават някой терорист да не се самовзривява… Аз се опитвам да го прекъсна, обаче с глава в микровълновата се говори трудно. Той не обръща внимание на мученето ми, а продължава: „Ще идеш при майка си да си починеш… Трябва да намалиш малко темпото. Не бива да си агресивна към себе си. Ще се запишем заедно на йога. Иди с Красито в Сандански за един уикенд. Или даже за две седмици….” В този момент чува, че идва още някой, явно Гого. След краткото му сащисване усещам игла в задника си и после… тъмнина.

Това се случи миналия месец. Оттогава съм тука. Вече ми дават химикалка да пиша, доскоро нямах никакви остри предмети. Обещаха, че ако продължавам да се оправям с това темпо, ще ме изпишат другия понеделник.