Но(е)вият парламент

Иван Радев

С по двама представители от всеки вид – две десни парии, чифт леви, двойка националистически формации, ДПС и Безцензурата, новият парламент прилича на ковчега на Ной. Сякаш това е отговорът, който като народ дадохме на потопите от това лято – събрахме по две от вид и ги изпратихме в бялата сграда в центъра на София.

Политическият плурализъм е основополагащ за демокрацията. Дали обаче изобилието от партии гарантира плурализма? По-скоро съм скептичен, тъй като по време на кампанията почти не видяхме сблъсък на идеи, а ако имаше такъв той до голяма степен беше „трик за вдигане на електората“, по удивителното с простодушието си признание на един от лидерите на коалицията с иначе най-големи претенции за рафинираност.

Тъй като противопоставянето на идеи е по-скоро привидно, прикриващо истинската цел, едва ли ще бъде кой знае колко трудно да се състави управляващо мнозинство. Не е нужно да си разпределял порциите в държавата, за да знаеш, че една торта се реже еднакво лесно и на четири, и на осем парчета. Разбира се, рязането трябва да бъде съпроводено дори не с трикове, а направо със специални ефекти, за да не стане като с предишното управление, което още в началото стъпи накриво с едно много дебело парче, което голяма част от избирателите не успяха да преглътнат.

Видях, че някои мислещи хора още отсега призовават за бързи нови избори – парите за купуване на гласове били изхарчени, резултатът щял да бъде различен и т.н. Това е наивно. В бедна България пари за скъпи кампании винаги се намират. Всеки месец на политическа нестабилност само ще увеличава разликата между нас и останалите страни в ЕС. „Избори до дупка“ ще ни вкарат в такава дупка, че накрая неизбежно ще се събудим с авторитарен или тоталитарен режим.

Означава ли това, че трябва да преглътнем всичко, което ще ни сервират? Не, разбира се. Но съпротивата поне в началото трябва да бъде различна – съзидателна. Ако всеки се труди здраво и се опитва да спазва правилата, в даден момент ще се натрупа критична маса, която ще промени и политическата класа. Обратното, ако само мърморим и обиждаме политиците, качествени хора все по-рядко ще се залавят с обществени дела и всичко ще остава в ръцете на индивиди, събрани сякаш от някой недовиждащ Ной.