Медицината е безсилна
Коледното дежурство изглежда нямаше да е спокойно. Доктора чу гласове на мъж и жена пред вратата, а тъкмо се беше настанил на мекото диванче зад паравана в кабинета си. Представи си ги с лека досада. В трезвата част на мозъка му изникнаха образите: мъжът вероятно е около 35-40 годишен, сив костюм, червено шалче увито около врата, носи шампанско или уиски, а жената е със строга пола, черна кожена чанта, в която можеш да скриеш цялото черешово топче на Крали Марко. Мъжът е със страдащи очи, има хрема а жената е….
Младият мъж потропа на вратата. Отвори я без да дочака отговор отвътре. Преди да влезе, направи знак с ръка на приятелката си да остане отвън. Тя му кимна и приседна на куцата дървена пейка.
– Може ли? – пациентът пъхна главата си през полуотворената врата. Шалчето наистина беше червено.
– Ммм..влезте… – избоботи гласът на лекаря от тъмната част на кабинета.
– Докторе, ще видите ли какво ми е? – пациентът наистина имаше тъжен поглед. Вече беше разкопчал сакото. Рязко вдигна ризата нагоре и погледна умолително доктора.
– Аааааааа! Я веднага се облечете! – каза бялата престилка и отскочи рязко обратно в тъмния ъгъл на стаята.
– Ама то между другото много ме боли! – изтърси с въздишка пациентът и леко се опита да се приближи към доктора.
– Видях ви вече, не е нужно да идвате насам, стойте си там на мястото!!!
– Еми вие нали сте лекар, длъжни сте да помогнете!
– Във вашия случай медицината е безсилна.
– А какво да правя?
– Пробвайте да си закупите прилично гробно място. И то, докато сте с ума си. Иначе има вероятност да ви пробутат някоя плитка и кална дупка.
– Докторе, ще умра ли? – обезсърчено пита пациентът.
– Никой от нас двамата не е безсмъртен.
– А какво ми има!?
– Едра, страшна, кожна екзема. Седнете! – в знак на примирие, докторът предвижи към тъжния поглед една стара табуретка, която някога е била черна на цвят.
– Дребна ли е екземата?!
– Вие глух ли сте?
– А от екзема умира ли се?
– Не. Не се умира. Пошегувах се. Просто реших да се разсея с нещо. Махмурлук, нали се сещате.
Сега съм дежурен, а ужасно ме боли главата – каза доктора и бутна пациента за да стане от табуретката. Престилката зае неговото място.
– Отидете на доктор! – каза мъжът със сивото сако.
– Почти ме разсмяхте!
– Как се лекува?
– Някои предпочитат горещ душ, после да похапнат шкембе чорба, да ударят една бира и да полегнат. Но, нямам такива реквизити, пробвам с ей този коняк да се регенерирам – каза доктора и посочи една полупразна бутилка на бюрото.
– Аз….аз…..ви питах за екземата.
– А да. Екземата – докторът почеса темето си и извади една кутия.
– Еми ще ви пробием една дупка в черепа, ще пъхнем в отвора ето това – показа на пациента една огромна стъклена спринцовка от кутията и я зареди с дълга игла.
– И ще ви изсмучем част от мозъка. След което ще направим анализи. Ако тъпите лаборанти затрият пробата, ще бръкнем отново в мозъчето. Накрая ще се съберем всички като в д-р Хаус, ще се караме и няма да изясним как да ви лекуваме. Има и вероятност, от дупката да станете идиот. Но, може и да не станете. Обаче не гарантирам. Общо взето – има смисъл да се рискува.
– Мдаа. Аз не ви вярвам.
– И правилно. Виждам, че вече сте се настроили на позитивна вълна. Както впрочем и аз. А това е много добре. Даже отлично! Всъщност, като гледам тия обриви, по скоро ми приличате на сифилис. Да, това е диагнозата – сифилис. Сега вече ще се съгласите ли да ви продупчим черепа?
– Сифилис? – пациентът леко залитна и се подпря на бюрото.
– Да, сив, сив, много сив сифилис! Treponema Pallidum бе! – изсъска доктора вече леко раздразнен.
– Не е възможно, аз….
– Я ми кажете, вие отдавна ли сте си купили това сако? И колко време го ползвате, горе-долу?
Пациентът с разтреперан глас и вече наистина със сълзи в очите пита:
– Сифилис ли? Но, аз още не съм ходил до Тайланд….. само планирах да ходя,….. Ама верно е че миналата година бяхме в Куба, ама с приятелката си бях…
– Кажете за сакото – повтори доктора.
– Какво, какво сако? Ааа, сакото. Не, не е старо. Купих го миналата седмица от новия МОЛ.
А вие защо питате за сакото?
– Подарете ми го, на вас и без това няма да ви трябва.
В този момент вратата се открехна и се показа главата на приятелката на мъжа. А той, веднага смъкна ризата си надолу и светкавично наметна сакото върху раменете си.
– Вие можете да изчакате отвън, ако обичате. Тук решаваме сериозни въпроси. Сифилис е това, ей! Не е шега работа! – доктора поклати глава.
– Венко, за какъв сифилис говори доктора!? – попита главата от вратата.
– Той се шегува! Излез мацинко, ей сега идвам! – този път пациентът изпревари доктора.
Докторът драскаше нещо на една рецепта и го подаде на обезкуражения мъж. Той пътьом взе хартийката и изскочи като ужилен от кабинета.
Докторът промърмори след него:
– Тъпак. А казваше, че се е настроил на позитивна вълна. Или пък аз го казах? А кой по дяволите ми е изпил това?
Докторчето взе бутилката „Слънчев бряг“от бюрото и засмука последната порция коняк с възможно най-слонската си глътка. С ръкава на престилката забърса брадичката си и запя с цяло гърло:
– Петко льоооо, ооо капитааанине, Петкольо о о оо, хайдутиииине! Петкольооо, мм капитаанине!
Николай Крижитски
