КТБ е проблем, БНБ е решението*

Публикуваме това мнение на икономиста Георги Ганев от профила му във Facebook, предизвикано от поста на Любомир Христов, който публикувахме вчера. Заглавието е на редакцията. Готови сме да публикуваме всяко мнение по темата.

Чета си Любо Христов за това, че нещо не е доволен от БНБ, и се чудя как може с толкова много неща в един сравнително кратък текст да не съм съгласен.

Първо, КТБ не била проблем. Според мен Е проблем.

Второ, БНБ била проблемЪТ. Според мен, не само не е проблемЪТ, дори и проблем без член не е. Напротив, БНБ е решението, засега работещо, макар и болезнено.

Трето, на запад били правели стрес тестове за „различни неблагоприятни сценарии“. Така е. Но тези сценарии обикновено включват неблагоприятни развития в обслужването на кредити, в лихвените проценти, във валутните курсове и прочие. Нито един от тези сценарии не включва комбинация от медийна атака, съвпадаща с прокурорска атака срещу търговска и централна банка едновременно, и много вероятна правителствена атака чрез умишлено внезапно теглене на огромни депозити. Нито една банка в света никога не е преминавала подобен стрес тест. Няма и нужда да го преминава – отговорът дали може да издържи нещо подобно е напълно самоочевиден, освен ако не е банка с пълни резерви.

Четвърто, от текста излиза сякаш не съществува начин една банка в понеделник да е в добра форма, а в петък да е изправена пред непреодолим ликвиден проблем. В резултат, например, на описаната по-горе масирана многофронтова атака. Според мен, съществува такъв начин.

Пето, от текста излиза, че увеличаване на капитала на една банка непременно означава единствено нейна неплатежоспособност (което е банкерският жаргон за несъстоятелност, т.е. превишение на несобствените пасиви над активите). Според мен, може да означава и друго – а именно, един от начините за набавяне на ликвидност поради ликвиден проблем. С други думи да влезе нов собственик със свеж капитал не защото банката е неплатежоспособно, а само неликвидна и с този свеж капитал да подкрепи нейната ликвидност. Не казвам, че това непременно е случаят тук, само казвам, че увеличение на капитала е един от начините за набавяне на ликвидност, особено когато имаш известно време пред себе си. И към момента нито Любо, нито аз имаме как да знаем кой от възможните сценарии е валидният.

Най ме развесели твърдението, че „При тези обстоятелства няма как да е известно на обществото дали и на кои други банки балансите и ликвидността висят на косъм, който може да се скъса в течение на до 3 дена.“ Според мен в света на банкирането с частични резерви отговорът на въпроса дали косъмът може да се скъса в течение на три дена е пределно известен при всякакви обстоятелства. И на теория, и на практика. И за отделна банка, и за цялата банкова система.

Накрая Любо завършва с препоръка БНБ да информира българското общество незабавно, след всеки строг стрес тест, точно коя българска банка точно с колко не го е издържала. Бих си позволил дълбоко да подчертая, че мнението ми по този въпрос е драматично различно. Да не говорим, че емпиричното твърдение, че стрес тестовете в САЩ и в Европа са повлияли на общественото мнение е най-малкото спорно.