Какво българите си мислят за Турция и турците (част 5)

| от |

Продължаваме с поредицата на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция, която ще публикуваме (първата уводна част тук!) . А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата. Днес ще ви покажем третата част от предразсъдъците, които българите имаме за Турция и турците. (Първата можете да видите тук, ако сте я пропуснали, а втората тук. В петък публикувахме и част трета.) В понеделник ви показахме част четвърта, а следващата седмица ще завъртим огледалото, за да видим какви са предразсъдъците на турците за България и българите.

  • 31. Има постоянен заговор, който цели възвръщането на турската власт върху българските територии. Ще видите вие като започнем да се забраждаме и да учим турски.

Има постоянна глупост. Дължи се на лошо образование и още по-лошото възпитание. И по-горе го казах: за какво им е да го правят?

А турски никак не е лошо да се знае – страната има към 70 милиона жители и даже моето обикновено разбиране на житейските им ситуации беше забелязано и оценено от турците. Което, да ви кажа, ми помогма неимоверно много в работата. Турците оценяват високо факта, че ги разбираш. Спомнете си как Захари Стоянов беше ял блажно в петък. Аз почти стигнах до петъчна молитва, но закъсняхме и не ни пуснаха. Но пък така им се издигнах в очите.

  • 32. „Ти работиш в турска фирма?“ (по времето, когато бях търговски директор на турска фирма в България). „Как се отнася шефът ти с теб? Имаш ли проблеми?“ „Ами мъжът ти няма ли нищо против?“

Това беше добавено от А.А., която е българка и работи често за или в турски фирми.

Тези въпроси издават сериозна неосведоменост. Споменах вече, че турците не докосват (пипат) чужда жена.

Проблемът с турските шефове не е, че закачат чуждите булки, проблемът е, че прекалено високо пърхат над проблемите, които трябва да решават.

Другият проблем е, че подчинените ги е страх от шефовете. Ама много ги е страх. Толкова ги е страх, че при възникване на проблем, предпочитат да не го казват на шефа.

Комбинацията от горните две неща може да съсипе всяка задача. Това също според мен е причината защо, при условие, че изпълнителните кадри в Турция са изключително добри работници, страната още не е заприличала на Германия? Причината е проста: неработещи началници. Отглеждат мустаци, а не работа. Но това съвсем не значи, че закачат чуждите булки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

  • 33. От къде тази развита текстилна индустрия, като ходят или само с шалвари, или забрадени?

Добро местоположение, евтин труд, вкус към цветове и аромати. И (Гери:) традиции, особено в производството на памук.

Мохамеданското облекло също може да бъде обект на мода. Армине – известна марка за мохамедански дрехи – продава копринените си шамии по около 60 лева, при условие, че нормалната цена на пазара е 12 лв. И продават не само забрадки, ами пълен набор дамски дрехи.

Изобщо – за покупка на дрехи и обувки Турция е много добра дестинация – огромен избор и благи цени.

  • 34. Българските турци никакви турци не са. (също така и никакви българи не са)

А какви да са? Щом човек се чувства турчин, какъв съм аз да му казвам, че не е?

Това много ми напомня на отношението на днешна Република Македония към историческите си личности. Този е такъв, онзи е онакъв… Иди се снимай, моля ти се!

  • 35. Не пътувай пред турчин в градски транспорт (защото може да те изненада отзад)

Не ще да ми излезе късмета и т’ва си е! Човек по-скоро трябва да внимава да не го изненада някоя туркиня отпред. Отзад няма кой да ви закача – не си мислете, че задниците ви са толкова хубави.

  • 36. Всички турци ли сте гейове/бисексуални?

Това беше добавено от М.Х., български турчин, на когото наистина са му го задавали като въпрос. И аз се смях.

Идея нямам каква е ситуацията с гей-хората. Просто не съм от тях и, освен ако не е някакъв много видим гей ;), не бих могъл да го забележа. Доколкото знам във всички страни те са около 5% (някъде съм чел за 10%, т.е.колкото левичарите). А единственият турчин, за когото мога да кажа че е гей (т.е. личеше си), беше един продавач в C&A в мола на нашето село. Той си беше „типичен“ – хубаво тяло, обичка, малко пръстче, тънък(т.е.висок) глас, лек грим, нежни движения и т.н. И много учтив. Дадох му парите, той ми опакова дрехите, издаде ми фактура, каза ми „Благодаря“, аз му казах „Довиждане“ и това беше. Други не съм срещал или поне не знам да съм срещал.

Добавка от Гери: По принцип гейовете в Турция са много по-потиснати и не на мода от същите у нас. Тук е почти абсурдно да се мисли за провеждането на гей-парад. И отново лицемерие: знам със сигурност, че из Таксим има много про-гей ориентирани заведения и места за развлечение. (на Patepis.com имаме едно приключение в истанбулски гей- бар http://patepis.com/?p=13663 ) А иначе, горният въпрос вероятно произлиза от наблюдения в поведението на нормалните мъже, тъй като е доста по-различно от същото в България. Тук, в Турция, е нормално мъже да ходят под ръка, да се прегръщат, да си разменят целувки по бузите и изобщо се докосват много повече, отколкото българските мъже. И на мен ми беше много объркващо първите години, но после окото ми свикна…

  • 37. Българските турци, заминали за Турция по време на ‘голямата екскурзия’ се завръщат през лятото за да ‘заредят’ със зимина (лютеница, кисели краставички, дори един път едни роднини се опитаха да изнесат цяла пуйка (заколена).

А по слухове и свински пържолки хапват, че в Турция са кът.

Не искам да обиждам всичките турци, но българските турци май по-често пращат момичетата в университет от другите. И изобщо избягват забрадките. Искрено се надявам и радвам за тях.

  • 38. Турците в България говорят развален турски (забележка към т. 19 (от обратния списък с турските представи за българите и Българи) – това е вярно, аз лично мога да различавам поне 3 вида диалекта, налични в България, които сравнени с модерния литературен турски език са наистина развален турски. Истината е, че в България все още се ползват остарели частици на османски турски, които са излезли от употреба) (от А.А.)

Това даже на мен ми направи впечатление – опитвайки се да поддържам езикова форма, почнах да гледам новините на „майчин език“, когато съм си в България. Езикът е същия, но наистина звучи другояче.

Същото важи и за турските думи в българския – извън кухненско-хранителните термини, които са 1 към 1 като значение, останалите турски думи в българския нямат точното турско значение, ами има леко „изместване”. Например тамам (таман) на турски се казва в ситуацията, в която ние казваме „ОК“ или „добре“, докато „таман“ на български се използва за „точно“. Което е близко, но не е таман точно.

  • 39. Помаците са турци (това изразяване си е публична тайна, макар да е грешно. Интересно на мен нашите са ми казвали „с помаци да не се занимаваш“, и до ден днешен не разбрах защо точно. (М.Х. – български турчин)

Всички имаме своите заблуди – затова ми е интересно да работя с хора.

Това със сигурност е заблуда – помаците са си българи-мохамедани, а дали може да им се вярва и да се занимава човек с тях, ще ви кажа, когато ида на дълга командировка в Сатовча или в Доспат. А може да питаме и Таня Мангалакова – тя със сигурност може да ни осветли.

  • 40. Няма нищо по-хубаво от турския ол инквузив (говорим за 5* all inclusive в Анталия)

Като знам как ме обслужват мен на село, дето сме трима чужденци на кръст – чувствам се като султан, честно – мога да си представя как е по Анталия и курортите… Е, разбира се, че има изключения, но като цяло обслужването в Турция е върхът.

  • 41. Кушадасъ през лятото е една малка България

Не съм пробвал, но е крайно време Кушадасъ да бъде наричано Кушада на български. Това чуждопоклонство и неграмотност на маркетинг-мениджърите ме вбесява вече 40 години.

Иииии, като за последно, да не забравяме:

  • 42. Хубаво момче, ама турче! (М.Х.- български турчин и хубаво момче)

А това е най-хубавия предразсъдък. Мамка му, всички искаме внуците ни да са поне италианци или французи, и не искаме да са негърчета, ама… пусти хубави момчета и момичета на Балканите, все глупости правят.

Този предразсъдък е валиден и в обратната посока: хубаво момче, ама българче…

Да давам акъл на българки по въпросите за любовта е кауза пердута (вие някога акъл на българка давали ли сте?) –те не си оставят магарето в калта, поне що се отнася до любовта. Затова ги харесвам.

Мога обаче да дам акъл на българските момчета – и без друго ние сме тези, дето лапаме мухите в любовта, затова знам, че съветът ми може да бъде приет и много се надявам поне един от вас да го изпълни.

Съветът ми е: падне ли ти туркиня, дръж и не пускай! Ако трябва ще я крадеш, ако трябва ще се биеш с баща ѝ и братята ѝ (а тя има много, че и една сюрия братовчеди има), но – ДРЪЖ и НЕ ПУСКАЙ И вие ще чуете „Хубаво момче, ама не-турче“, но имам усещането, че борбата си заслужава. Падне ли ти туркиня, дръж!

Та това беше списъкът с българските предразсъдъци спрямо Турция и коментарите ми към тях. Искрено се надявам досега да ви е било забавно, защото малко по-късно ще продължим с другия списък.

Турците за българите, България и Европа – в понеделник.

 
 
Коментарите са изключени за Какво българите си мислят за Турция и турците (част 5)