Исландски пътепис

Намерих си плюшена кайра за гушкане!

Почти всяка легенда в Исландия включва някой трол, елф или дух, така че може да ги видите почти навсякъде. Кайрата (Puffin или на исландски - Lundi) също е национален символ и може да си намерите играчка или фигурка във всеки магазин за подаръци, но и за жалост и в менюто на доста ресторанти. Ядат кайри, коне, навсякъде висят кожи, риби, кости от китове и какво ли още не.. на моменти настръхвах. Това и беше единственото, което не ми хареса .. засякох доста НЕ animal-friendly vibe.

Тролове

Концертната зала Harpa и в дясно - Stjórnarráðið, министерския им съвет.

Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо - бургери с исландска бира Viking.

Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.

Бързо-бързо си харесах къде ще живея.

Sólfar (т. нар. Sun Voyager)

Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.

Harpa-та отблизо

Влязохме и вътре за малко

За жалост нямаше слънце.

Следващия ден малко поотпочинали хванахме пътя на север към двата водопада Hraunfossar и Barnafossar, по пътя спряхме на място, където извираше гореща вода. Навсякъде имаше предупредителни знаци да не се пипа водата, защото извира с топлина м/у 80 и 100 градуса. До извора естетсвено имаше малка станция за усвояването на тази вода и я вкарват в тръбите за парно и гореща вода за къпане/миене и т.н. в домакинствата.

Не след дълго пристигнахме до първия си водопад. Сред поле от застинала лава от земята извира вода и формира много живописни малки водопадчета. Името на Hraunfossar идва от съществителното Hraun, което значи лава.

На няколко метра е разположен и Barnafossar, който е известен още като Children's Waterfall. Едно време е имало естествен мост над водопада, но легендата гласи, че две деца от съседна ферма в коледната нощ изчезнали, не след дълго телата им били намерени вследствие на падане от моста и удавяне в река Hvita, майката в мъката си проклела моста. Казала, че никой вече няма да може да пресича без да се удави. Не след дълго земетресение разрушило моста. Сега има изкуствен мост на същото място и там пресякохме реката за да се разходим по полетата от застинала лава.

Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.

Бяхме опътени до близко селце да разгледаме каменни рисунки направени от местен артист и там видяхме първата си 'хобистска къща' хаха, а в далечината малък водопад, който решихме да инспктираме отблизо

След няколкочасовото си приключение се прибрахме в къщата за гости в непосредствена близост за почивка и да съберем сили за следващия ден. Къщата беше част от семейна ферма с всякакви животни, пихме домашно мляко и си играх с кучетата, които поради липса на клони бяха научени да носят камъчета.

Така неусетно свършиха ден 1 и 2. Утре ни очакваше ново приключение...

29 юни 2014г.

Iceland: Thingvellir + Strokkur + Waterfalls

Селфи, Стролове, Спаркове, Сезера.. предимно сусмивки. Аз мама и вуйчо.

Изглед към парламента и тектонските плочи на Тингвелир.

Искаме да срещнем някой от каста на "Игра на Тронове", но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на "The Vail" в сериала.

От 17ти век до сега в Тингвелир са се състояли 15 обесвания, 30 обезглавявания и 18 удавени жени в бързея на долната снимка. Удавяни са предимно защото са били "за срам", тъй като са родили извънбрачни деца.. мъжете виновни за деянията са били обесвани. Това се е дължало на датски закон, Исландия е станала самостоятелна държава (отделна от Дания през 1944г.)

По пътя за следващата нощувка си намерихме кончета. Общо взето ги има навсякъде и се обзалагам, че са много повече от човешкото население.

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи "магия"

След като отпочинахме се отправихме още по-навътре в острова и по път за Gullfoss се отбихме да видим гейзерите. Прочутия Geysir, който е бълвал гореща вода в продължение на 10,000 години, но в последните 100 години е малко позаспал вследствие на земетресения. Малкия му брат Strokkur все още изригва на няколко минути и си е интересна гледка, защото до сега не бях виждала гейзер.

След малко обикаляне и гледане на изригваща вода се отправихме към друга много популярна дестинация, а именно "Златния водопад" - Gullfoss. Наричан от мнозина "Европейския Ниагара", Гълфос беше забележителен.. големината, силата и мощта му просто не могат да се предадат на снимка. Виждате малките човечета, но просто шума на водата, пръските .. чувството колко малък и нищожен си застанал до нещо толкова могъщо.. Невероятно е!

Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.

След Гълфос поехме от вътрешността - на юг към два водопада, които преценихме, че ще имаме време да видим преди да трябва да се настаним за нощувка, а 'нощувка' в Исландия през лятото е силна дума. Нощ няма, тъмно въобще не става. Само за 2-3 часа става .. мм, все едно слънцето ще залезе, ама така и не се случва :D

Вуйчо ми чакаше с нетърпение да видим Seljalandsfoss, водопада зад който може да минем. Водата пада от 60 метра, от място, което някога е било плажна ивица, сега - земя благодарение на много вулканични изригвания в миналото.

Само на 30тина километра от там се намираше нещо друго, но също толкова красиво - Skogafoss. Снимките ми от там имат странен grain, предполагам защото много намокрихме фотоапарата по всичките водопади, през които минахме по-рано.

Липсата на вятър за кратко ни позволи да се набутаме почти до мястото на което пада водата, но естетсвено за точно 30 секунди времето се смени и силен вятър обърна падащата вода към нас и общо взето станахме водолази.. преоблякохме се в колата по спешност, хапнахме топла супа от сьомга, пихме по един билков чай и се върнахме да поспим.

Утре ни чакаше мястото, което най-много исках да посетя..

01 юли 2014г

Iceland: Eyjafjallajökull + Dyrhólaey + Kerið

Оставаха ни само ден и половина до връщането ни в България, а аз вече бях влюбена до уши в това място. На няколко пъти ми се насълзяваха очите от вълнение и красота, но си бях обещала да не изпадам в драми, защото ще се върна, каквото и да става и не е за последно. Точка. Майка ми само ме караше да снимам, а на мен хич не ми беше до това да гледам света около мен на екрана на апарата. Исках да погълна всичко, да го изпия с очите си, да го запечатам, да го съхраня и да му обещая, че скоро ще се върна. Ще бъда отново вкъщи.

Винаги съм казвала, че изпитвам носталгия по места, които никога не съм виждала, времена, в които никога не съм живяла. Не, не вярвам в някакви прераждания и т.н., но вярвам, че човек винаги има усещания и предпочитания, които просто му казват къде принадлежи. Никога не съм обичала топлото, плажовете, многолюдните места, големите градове, светлините. Винаги съм била близка със земята, началото, водата и небето. Колкото и да откривам талантите си в технологиите и дори общуването, знам че съм предназначена за друго. За севера, за първичното.. смятам че така най-добре бих могла да опиша ..принадлежността си към Скандинавия, това просто съм аз.

Ейяфятлайокутъл, нали помните 2010г... изригвания, отменени полети из целия свят, ала бала.

След като се наспахме, за пореден път минахме по пътя на водопадите, които посетихме вчера, но този път продължихме на юг и не след дълго стигнахме (почти) до най-южната и най-дългоочакваната точка на острова. Много близо до град Вик, има едно място наречено Дирхоле, което някак магически изглежда не от този свят. Място на което планини и океан се срещат за да създадат .. оф едно от най-красивите неща, които някога ще видите.

Стояхме на Дирхоле с часове, черния пясък, синьото море и слънцето, което реши да ни изпрати ни действаха адски релаксиращо. Не след дълго забелязахме и Кайра в една дупка в скалите. Стояхме и гледахме малкия сладур няколко минути, но подари широкоъгълната ми пейзажна леща не можахме да го снимаме подобаващо.

Махаме си

Постояхме на плажа и след малко почти по случайност попаднахме на върха на скалата.

Дирхоле в целия си блясък

Слонче?