Живеем във време, в което много идоли от различни сфери на изкуството рухнаха под тежестта на собствените си извратени желания. Но… не, това не е поредната статия на тема „Виновен ли е наистина Харви Уайнстийн”.
Това е статия за метъл, изкуство и метъл изкуство.
Дори не е необходимо да слушате метъл, за да сте подочули името Тим Ламбисис – вокалист на калифорнийската метълкор банда AS I LAY DYING. През май 2014-а Тим бе осъден на 6 години затвор, след като, подтикнат от стероиден гняв и параноя, плати на мним наемен убиец (полицай под прикритие) да убие жена му. Само две години и половина по-късно, обаче, Тим бе пуснат предсрочно от затвора, а днес (08.06.2018) пусна нов сингъл с AS I LAY DYING. Групата дори е в същия състав, в който беше и преди Тим да влезе зад решетките, И макар че останалите членове го осъдиха за действията му, разграничиха се от него и по нищо не личеше, че ще му простят... вече явно са му простили.
Сингълът доведе до много полярни мнения сред метъл феновете и най-вече сред феновете на групата. Едни обявяват бойкот, други са щастливи, че любимата им група отново прави музика, а трети още са обидени на Тим, задето ги лъжеше, че все още е християнин (пък той вече не бил, а просто се правел, защото на християни се продавало по-лесно). Статистиката обаче показва, че 99% от хората, гледали официалното видео към песента, са доволни от видяното и чутото. Само че значи ли това, че тези 99% прощават на Тим, или смятат престъплението му за маловажно? Трябва ли и аз да се чувствам виновен, задето харесвам “My Own Grave” и не мога да спра да си пея припева ѝ? Ако си купя бъдещия албум на групата – ще подкрепя ли така един потенциален убиец? Ами ако просто много обичам музиката им?
В този ред на мисли, след това, което са направили съответните хора, трябва ли...
... да спра да се смея на брилянтния хумор на Луи СК?
... да спра да гледам филми с Кевин Спейси, Морган Фрийман и Дъстин Хофман?
… да спра да харесвам Карваджо, задето е убил човек през XVII век?
... да спра да чета Хемингуей, задето е неглижирал семейството си?
... да оплюя „Лолита”, от която много си личи, че Набоков е бил педофил?
... да оплюя култовата режисьорка Лени Рифенщал (защото е била нацистка)?
... да развея свастика, ако намирам картина на Хитлер („Виенска опера”) за хубава?
... израелският композитор Даниел Баренбойм да спре да свири Вагнер?
... или който и да е да спре да слуша R Kelly, задето... всъщност – отговорът винаги е „Да, трябва да спреш да слушаш R Kelly, а най-добре никога да не започваш”. И да не беше опикал онова момиче, отговорът щеше да е същият.
Майтапът настрана – изкуството е олицетворение на вътрешния свят на човека и точно затова понякога е толкова трудно да го свържем с това, което артистът всъщност представлява наяве. Изкуството и моралът са две различни неща, затова и поставянето им в едно уравнение не може да доведе до прост отговор, точно както не можеш да изчислиш двоен интеграл от думата „асперж”. Защото за изкуството е лесно, но и неправилно да се казва „харесва ми” и „не ми харесва” – то е изкуство и неговата цел не е да ти харесва или не, а да те накара да почувстваш нещо. Но дори да стигнем до „харесва ми” и „не ми харесва” – да, харесвам As I Lay Dying дори след това, което Тим направи. И не, не харесвам хора, които поръчват убийството на жените си, пък били те и опиянени от стероиден гняв и параноя. Просто в случая тези двама души – творецът и разрушителят – са една и съща личност.
В подкрепа на тази теза вероятно може да ми помогне и споменатият преди малко голям израелски композитор Даниел Баренбойм. Той казва за Вагнер, че може и да е бил антисемит, но не е написал и една антисемитска нота. И това е така, защото, както по всичко личи, изкуството, макар и дело на човека, е някак... отвъд човешкото. Затова не всеки се интересува от изкуство, не всеки го разбира, не всеки го усеща и не всеки го влече един и същ вид. Затова сега феновете на R Kelly сигурно си припяват „Ай билийв ай кен флаааай!” и пишат гневен коментар „То па к’ва е тая музика, някакви откачени само крещят, авторът да се застреля!”, а аз си пускам “My Own Grave” за 50-и път днес.
