Дете взриви мрежата с писмо до Супергероите

Петък следобяд е, време е за поредното включване от Лола Монтескьо (още много неща от нея, както и ред други интересни статии при нашите приятели от chuime.bg).

Винаги съм се старала да давам максималното на сина ми. Бременна ходих на английски за ембриони – така плодът свиква на този важен език, още докато е в утробата. В първите месеци след раждането пък се записах на курсове по бебешки. В тях родителите учат с помощта на опитен лингвист-екзистенциалист и акушерка-вегетарианка какво означават гугуканията на наследника.

Примерно гу-гуу и усмивка означава „обичам те”. А гу-гуу и рев означава „гладен съм”. Или „спи ми се”. „Или наакан съм”. А също така може да означава и „не знам какво искам, но престани да ме гледаш така, сякаш ти говоря на китайски!” По тази последна точка лингвистът и акушерката имаха различни трактовки на превода и така се скараха, че курсът бе прекратен. Както и да е. Синът ми на две можеше да чете, на три прописа (включително и поезия), сега е на пет и взима частни уроци за вундеркинди-пианисти. Не, не може още да свири на пиано, но учителката обясни, че първите шест месеца за нея по-важното е да ги научи да изразяват свободно емоциите си. Сега децата в групата млатят по клавишите с пръчки. Според мен синът ми е най-талантлив, май се увлича по джаза. Абе вундеркинд!

Сами виждате, колко много неща правя, за да може детето един ден да е щастливо и успешно. Но ето, че тия дни ме обзеха страшни съмнения. Изоставам! Има нов връх за изкачвания в трудната материя на ранната педагогика, а аз съм го пропуснала. Казва се „Дете пише писмо”. На министър ли ще е, на Левски ли ще е, писма до икони пишат хорските деца, ние докато си играем на полиглоти и музиканти.

А едно време децата пишеха писма само на Дядо Коледа. А още по-едно време на непознато съветско другарче. Аз пишех много талантливи писма. Най-добре ми се получаваха тия от лагера в Обзор до нашите. Ходили ли сте на пионерски лагер в Обзор? Не знам как е сега там, но по мое време спяхме по дузина в едно помещение без прозорец, с две гардеробчета и въшливи дюшеци по железните кревати. Половината започваха да реват, още влизайки в стаята. Други се отчайваха на закуската – чай в метална паница и дебели комати хляб с халва. А най-твърдите копелета се предаваха пред общите кенефи – описанието им ще ви спестя. Та аз още на втория ден откривах канонада с покъртителни писма до коравосърдечните си родители, в които с научни подробности описвах страховитата епидемия от пълзяща екзема, която застрашава крехкия ми живот, с патос разкривах извратените страни от характера на възпитателите, които ни измъчваха със задължителни пържения под слънцето на плажа (пет минути по гръб, пет минути по корем), и сълзливо завършвах с: „Ако не дойдете да ме вземете, поне пратете нещо за ядене!” Тези писма още се пазят у нас под предлога, че свидетелстват от рано за литературния ми талант. (А според мен, за да ги показват един ден на лекуващия лекар, ако се наложи.)

Но днес децата не ходят на пионерски лагер. Нямат си съветски другарчета. И откакто Баумгартнер скочи с редбул от Космоса, на никой не му пука за Дядо Коледа и неговата кока-кола, с която едвам-едвам се издига в облаците с шейната си. Така че си търсят нови чудеса.

Затова пишат на министър Дянков. И той даже им се обажда по телефона. К’во нещо са технологиите. Ама не, моля ви се, след като „дете взриви фейсбук с писмо до Дянков” (според заглавията в медиите) само за 24 часа финансовият министър издирил самоличността, адреса и телефона на невръстната авторка… Бреееей, добре че не е писала на Цветанов, сигурно той щеше още същия ден да вечеря у тях! Представяте ли си едно време да напишеш на непознатото съветско другарче, а то да вземе на другия ден да ти звънне у дома: „Молодец, как дела? А у папа как дела? Он еще западная музыка слушаеть? Не хорошо, не хорошо, надо эму тоже позвонить.”
Бе Дянков дали вече е звънил и на таткото на момичето с писмото? Сигурна съм, че той си е платил данъците.

Аз от обаждания на Дянков не се притеснявам, защото съм от онези, които винаги и всичко плащат. Така че синът ми смело можеше да му пише, ако темата вече не бе предъвкана. Ще трябва да му потърся ново другарче. Левски, разбира се, щеше да е право в десятката, ама там пък „единадесетокласничка взриви фейсбук” още миналата година. Ще трябва да е нещо съвсем ново. Нещо неконвенционално. Има толкова много проблеми за оправяне на този свят – еврокриза, цени на газа, Близък Изток, съседът-чалгар отгоре… Там могат да помогнат само отбор супергерои. Ми да, „Дъ Суперхироус”! Ето какво написа синът ми до тях:

„Скъпи суперхироус! Аз съм малко българско дете от софийския квартал „Красна поляна”! Най-големият ми проблем е, че няма къде да играя. В София на 80 блока се пада един пясъчник. Делим си го около 600 деца и 200 кучета. При това само до 6 вечерта, щото тогава в него паркира един джип. Скъпи супергерои, моля ви, донесете ни поне нов пясък. Но по-едричък, че да не става за мазилка, щото иначе ще ни го свият веднага. А ако може и ни изкопайте тунел от блок 333 до пясъчника, защото не мога да стигна до него. Тротоари няма, откакто върху тях построиха кооперации, а самата улицата е най-сигурно да я пресичаш с танк или хеликоптер. Но аз танк си нямам. И хеликоптер също. Чух, че и армията си нямала. Скъпи Супергерои, това за вас са дреболии, затова ще ви помоля ви и за няколко чудеса.

1.Има една госпожа, заради която нашите вкъщи много се карат. И съседите се карат, а зимата тате се закани, че ще изгони баба, а мама, че ще изгони тате. Затова я намерете и поговорете с нея. Кажете ѝ да ни върне парите, дето ни ги взе. Топлофикация се казва, но адресът ѝ не знам.
2.Направете така, че съседът отгоре да започне да чува по-добре. Тогава вече сигурно няма да си пуска музиката толкова силно и мама ще спре да плаче.
3.Също така, ако може тази година зелето на всички в блока да стане толкова добро, че да си го изядат преди август. Щото иначе много мирише.
4.Моля още гадната доматена супа в детската градина винаги да се превръща в пудинг.
5.Ако може да пуснат метрото от нас до Ахтопол, защото много обичам да ходя на море.
6. Иска ми се да има и много места за паркиране пред блока ни, за да спрат да му пукат гумите на тате. Ако не му пукат гумите, той пък няма да им маже с лютеница колите.Така най-сетне ще мога лютеницата в къщи да си я ям аз!
7.По телевизията вместо новини и сериали да пускат само „Бен Тен”.
8.Мама каза да пожелая и всички деца на света да са здрави и щастливи, затова го пожелавам. А ако може към това да ми донесете и един динозавър от „Лего” за Коледа.
Общо взето това е. Благодаря ви много, може и да ми се обадите утре, телефонът го знае мама, искрено ваш Ники!”