„Абитуриентът без чадър“ – сбърканата история на едни сбъркани умове
Ако преди медиите определяха дневния ред на обществото, то сега Facebook определя дневния ред на медиите. От този принцип се роди последната тежка социална криза с абитуриент, решил да стигне до бала си не с лъскава кола, а с метрото.
Цялата история тръгва от профила на дама във Facebook, която в публичен пост споделя за 12-окласник и съучениците му с костюми и коли, които отказват да го вземат от блока на класната им до хотела, затова той трябва да стигне с метро. Историята е трогателна и бързо се споделя от човек на човек, от медия на медия. Изведнъж младежът и дамата, споделила текста, се превръщат в национални звезди, издирвани от цялата страна и това става водеща тема.
Момчето не е знаело какво се случва, нито, че името му ще бъде използвано. Жената, която разказва емоционално историята, също не предполага, че почти всяка онлайн медия ще се докопа до публикацията и ще я сподели, без да пита за разрешение или да провери ситуацията.
Уви, свръхзагрижените за сбъдването на мечтата „перфектен абитуриентски бал“ граждани очевидно страдат от тотална липса на емпатия и разбиране на тийнейджърския ум. Както и от невъзможност за виждане на историята зад кадър. Или поне допускането за различен лайтмотив на приказката „Тъжният абитуриент“.
Ще кажете, че „Напротив! Обществото ни е будно и след поста на жената понесе „абитуриента без чадър“ на ръцете на мощното, обществено състрадание. Да, ама не. Спомнете си за най-срамната случка от детската градина, която сте преживявали.
Сега си представете, че някой жалостив човек изпита остро съжаление към вас, публикува подробно описание на случката във Facebook и го придружи с „Колко лоши хора има по света“. Историята на вашия срам се мултиплицира, разраства и заема централно място в медиите. Хората я дъвчат със смесица от горчивина и гордост, подгласяйки един на друг колко състрадателни са те и колко нещастен сте вие. Яко, а?
Докато съчувствените граждани се рееха в сладникавите си фантазми („А замислихте ли се как се е чувствал вечерта, в заведението, отбягван от всички?“ – коментар от Facebook), унизителната епопея се пренесе и в ефир. Младежът се появи по Нова телевизия, за да опита да спре лавината от псевдосъстрадателни коментари в онлайн пространството.
„Никой не бива да бъда оплют и никой не е длъжен на никого„, каза Кристиян. И наистина, масовото плюене по големи група от хора, които не познаваме лично, е грозно. Но случаят говори и за друго.
Стотиците коментари под „новината“ за „абитуриента с метрото“ показват абсолютната невъзможност на хората да консумират информацията, без да станат активни участници в случката. Дори активността им да се изразява в изказвания като: „Авторката е даже невръстна и злобна курвентия и яко се прай на Риана, а да не говорим за нейния Роналдо“ или „нещо плашиш ли ме бе мундьо, ходи да чешеш бабата“ (реални коментари под публикацията в сайта novini.bg).
Това е едната страна на нещата. Другата са медиите, които очевидно са толкова дехидратирани от липсата на вълнуващи събития, че всички в редакциите активно цъкат из Facebook в отчаяно търсене на сензация. Май месец е – значи абитуриенти. Говорили ли сме за приличащите на проститутки дванайсетокласнички? Да, дори сме им правили по една, две галерии. Обсъдили ли сме простотията на бъдещия гръбнак на обществото, която танцува във вихъра на салфетките из чалга клубовете? Естествено. Даже сме интервюирали по един, двама видни умове по темата. Да хванем тогава нещо различно: онези абитуриенти, които са извън лимузините. Момче в светъл костюм, тръгнало към хотела с метро? И това ако не е перфектната жертва…
Явно изгубили своя raison d`être някъде между празничните новини за катастрофи, убийства и бебета в чанти, медиите се вкопчиха в историята на „абитуриента без чадър“ като удавник за сламка.
И го удавиха. Момчето, класната, съучениците и състрадателната жена. Мир на покоя им. Поне до утре. Когато иззад някой нищо неподозиращ Facebook статус отегчените журналисти ще видят следващата си жертва.
