"Аз бях късметлийка да бъда много обичана жена. Тито мен ме обичаше най-много. И много ме уважаваше. И, разбира се, тази любов и уважение, се предаваха взаимно. Защото едното не може без другото. И аз много го обичах и уважавах. Това бе взаимна и искрена любов.
А ето и една история от нашето ежедневие, която илюстрира тази любов. Аз получих от един бразилец подарък - една малка машина, в която се вареше кафе. Тито сутрин ставаше първи, защото аз исках малко повече да поспя. И тогава той вземаше вестници, и докато четеше, включваше този апарат за кафе, вареше и ми го носеше в леглото. Въпреки че имахме сервитьори и прислуга, той искаше лично да го направи за мен. Той ми носи кафе, и заедно започваме деня, пиейки кафе. И така повече от двадесет години с този ежедневен късмет.
Той просто не можеше без мен. Знаеше, че съм негова подкрепа във всяко отношение и го оценяваше."
Това е откъс от мемоарите на Йованка Броз. Покойната Жана се шегувала, че има доста материал, с който да се заснемат няколко филма за нея Тито, ако някой някога реши да го направи.
