Успехът на „ТО“ свидетелства за първичния страх от клоуните

Адаптацията за големия екран на романа на ужаса на Стивън Кинг „То“ с чудовището-клоун Пениуайз събра рекордни приходи от прожекции в Северна Америка и потвърди, че клоуните са поне толкова страшни, колкото смешни, предаде Франс прес.

С Бил Скарсгард в ролята на страховития клоун Пениуайз „ТО“ събра рекордни приходи за филм, появил се по екраните през есента, и за хорър, забранен за деца под 17-годишна възраст.

Макар че редица филми и сериали изследваха коулрофобията – необяснимия страх от клоуни, този първичен страх, свързан със създанията с големи червени носове и големи обувки, не води началото си от Холивуд. Според някои психолози, страхът от клоуни датира от епохата на шутовете в кралския двор в Англия през 16-и век.

Психоложката Александра Хамлет смята, че голяма част от тези страхове идват от разпространената през 1970 г. теория на специалиста по роботика Масахиро Мори за зловещата долина. Той твърди, че леко деформираните копия на човешка външност генерират усещане за рязка промяна у хората. Според Джейсън Блум, продуцирал филма „Паранормална активност“, клоуните предизвикват страх, защото не е открита никаква следа от хората, които представляват. „Лицето на клоуна маскира човешкото – каза той. – Смятам, че ако лицето ти е боядисано в бяло, това по принцип е страховито.“

Александра Хамлет допълни, че онова, което наричаме фобии, всъщност е лошо кодиране на емоции – увеличаване на сърдечния ритъм, напрежение в мускулите, широко отворени зеници, когато виждаме Пениуайз, и би могло да се дължи на възбуда, а не на страх. Тя отбеляза, че предизвиканият от тези деформирани лица дискомфорт не пречи на повечето хора да посещават ресторантите от веригата „Макдоналдс“, чийто талисман е клоун. Психоложката обаче признава, че Стивън Кинг е въвел фобията от клоуни в масовата култура благодарение на адаптирания по книгата му „То“ сериал от 90-те години на миналия век.