„Everybody be cool. This is a robbery.
Any of you fucking pricks move, and I’ll execute every motherfucking last one of you!“
С тези две реплики, казани от Тим Рот и Аманда Плъмър, докато двамата са качени върху масите на долнопробна американска закусвалня, започва един от най-култовите филми за последните 25 години в киното.
„Криминале“ и неговата сбирщина от откачалки, оркестрирани перфектно от Куентин Тарантино, навършиха 22 години. И не са остарели и ден!
На 14 октомври 1994 година Куентин Тарантино пуска по кината своя едва трети режисьорски филм, но втори, който си заслужава гледането и за който хората някога са чували. Успехът и култовият статус, който „Криминале“ придобива оттам, са като вълна, която никой не е очаквал, че ще дойде.
Филмът носи първи „Оскар“ на Тарантино – за сценарий, и има още 6 номинации, включително за своя режисьор. По онова време Тарантино е 31 години. Обича киното и се занимава с него години преди това, като по-често пише сценарии, отколкото да режисира, може би именно заради това и двете му статуетки от Академията и до днес са именно в тази област. И нека не се лъжем – Тарантино е брилянтен сценарист. Като повечето добри режисьори, той знае колко е важна една история за един филм и често пише своите сам или в компанията на човек, на чиито диалогични умения може да се довери.
„Криминале“ изстрелва Тарантино в стратосферата на небивал успех и му носи статут на модерна поп-икона, шибана рок-звезда, на човек, който може да прави каквото си поиска, стига да има камера и лента.
От мис Миа Уолъс и Винсент Вега до Хъни Бъни и Пъмпкин, персонажите в „Криминале“ и до днес се смятат за величествена сбирка от фрикове, несъвместими иначе сами по себе си, но наместени в перфектната, изобилстваща от нелепости, кръв и псувни история. Всеки един от тези образи, измайсторени от Тарантино в света на „Криминале“, има своя култова реплика, важна сцена, запомнящ се момент.
Никой, който е гледал „Криминале“ дори веднъж, не може да забрави тази многолика и разноцветна сбирка от невъзможни персонажи.
Подобно на „Глутница кучета“ – първият филм на Тарантино, който му носи успех и до момента много от почитателите на режисьора го смятат за най-доброто му творение, „Криминале“ успява да „счупи“ жанра, в който работи.
Най-големият успех на този филм и до днес остава фактът, че той е жанрово неопределен. Тарантино взима най-големите клишета от криминалните филми и екшъните, събира ги на едно място и ги разпъва и разтяга, мести и размества, за да се получи негова цветна, кървава и истерична история, набъбваща от жени, мъже, наркотици и трупове, наречена простичко Pulp Fiction.
„Криминале“ е пълен с култови препратки, валидни и до днес. От портфейла на Джулс с надписа „Bad Mother Fucker“, който принадлежи на Тарантино всъщност, чийто надпис може да видите на различни тениски или други предмети, до танца на Миа Уолъс и Винсент Вега в Jack Rabbit Slim’s под звуците на Чък Бери, за която песен Ума Търман казва, че не става, но Тарантино е убеден, че е перфектна, всичко в този филм стои като застинала шарена капсула във времето и до днес.
И до днес това се смята за най-известната и разпознаваема роля на Ума Търман, макар самата тя да има над 50 филм и още два снимани с Тарантино. Нейният персонаж освен че е лицето на „Криминале“, е и най-имитираният образ от филма – от костюми за Хелоуин до жени с черни карета в живия живот, мис Миа Уолъс, 22 години по-късно, е едно от великите женски творения на модерното кино.
Тарантино има умението да събира цветна и жива палитра от актьори във филмите си и някак да ги убеждава, не само че си струва да участват, но и да правят с охота всички простотии, които е измислил, колко и безумни и необясними да звучат те.
Ума Търман не иска да участва във филма в началото, но Тарантино някак я убеждава по телефона, Джон Траволта лежи в гореща вана с жена си, за да се подготви за изпълнението на Винсент Вега, Самюел Джаксън носи афро перука, а Брус Уилис приема ролята на Бъч, след като Харви Кайтел говори с него. „Криминале“ е пълен с приумици и случайности, както в сюжета си, така и в самата си направа. Може би заради това близо 80% от бюджета му отива именно за актьорски заплати, а останалата част е разпределена по останалите звена.
Тази пищна и истерична какафония от реплики и безумни диалози (от такива за Royal Cheese и fast food junk до цитати от Библията), кръв, хероин, пистолети, изнасилване и думата fuck (казана 265 пъти, ако се вярва на статистиката), прави 22 години и не е остаряла нито с ден.
„Криминале“ е все така култов, гледаем, слушаем и гнусно смешен в своята ирония и безумие.
Той е натъпкан до пръсване с интересни персонажи, култови реплики и няколко мистерии. Най-голямата сред които и до днес си остава – какво има в шибаното куфарче!?
Но както казва самият Тарантино в едно свое интервю с Хауърд Стърн: „То е онова, което зрителите искат да бъде.“ Като киното. Особено като „Криминале“.