„Американска идилия“ – режисьорският дебют на Юън Макгрегър
Юън Макгрегър – шотландски актьор, талантлив и чудесен мъж и пътешественик, и виден представител на една от най-сексапилните половини на мъжкото съсловие – решава да направи режисьорския си дебют с наградената с „Пулицър“ книга на бунтаря Филип Рот – „Американски пасторал“.
Рот като цяло не е лъжица за всяка уста. Той е краен, сугестивен и неприятен на моменти с опита си да налага възгледите си, освен това е по един перверзен начин зъл и жесток към своите персонажи. И все пак „Американски пасторал“, може би тъй като засяга реални събития на расистки граждански бунтове в Америка през 60-те години и някак прокарва наболялата тема за тероризъм в най-първичната й форма, е едно от най-добрите му произведения. Тематиката му носи награди, но именно писането на Рот печели неговите почитатели.
„Американски пасторал“ или както е преведен филмът впоследствие „Американска идилия“, разкъсва на пух и прах идеята за америкапнската мечта, средната класа, нормалното щастливо семейство, мечтата на капиталистическия идеал за по-добър и щастлив живот чрез работа, труд и най-обикновени ежедневни радости.
Пасторалът на Рот работи на много нива, като литература. От счупването на едно семейство, през тривиалността на красотата, на която хората придават важност, през тъгата, самотата, нуждата от принадлежност чак до фанатичното влияние на кухите социални и политически лозунги, безмисленото насилие и покаянието, което винаги идва твърде късно. Филмът на Макгрегър взима и работи с тези теми, не чак толкова дълбоко и силно, колкото го правят думите на Рот, но му се получава някак добре. Неговият визуален разказ е трогателен и плътен, и носи духа на романа, като се концентрира повече в определени точки и не се опитва да се разпилява, за да обхване всичко, което авторът е искал и е вкарал в историята си.
Макгрегър играе Сиймур „Шведа“ Левов – красив, успял младеж от малък град, със светло бъдеще и идеалистична представа за живота. Той се жени за красивата Доун – стигнала до финала за красавици и избрала да води спокоен семеен живот във ферма. Двамата се радват на семейна идилия, заедно с красивата си руса дъщеря Мери. Тя от своя страна е умно, будно и впечатлително дете. Трудно общува с връстниците си, но има мнение за всяко нещо, което се случва в света или непосредствено около нея. Мери има проблеми, заради по-високата си интелигентност, примесена с чувство на недостатъчност, спрямо красивите си и почти идеални родители. С течение на времето тя започва да презира майка си и да боготвори баща си, като изкарва цялата си злост срещу Доун, като по този начин наказва и таткото, който не й обръща същия вид внимание като на любимата си жена.
С минаването на годините Мери става дръпнат, затворен и фанатизиран тийнейджър, повлиян силно от политическите събития в страната, войната във Виетнам и крайно левите убеждения, които се носят из въздуха.
Всичко се променя за семейство Левов, когато една сутрин тяхното мило и красиво русо момиче изчезва, за да бъде обвинено в терористичен атентат няколко часа по-късно.
Филип Рот и Юън Макгрегър, започват бавно и дълбаещо изследване на демоните в една душа – от бащата, през майката до дъщерята, за да стигнат до корените на отровата, която може да поквари ума и разбуни духа на едно младо момиче. Момиче, което с един замах, унищожава всичко по пътя си, без да подозира, без да й мигне окото.
През лудости до молби, семейство Левов минават през всичко, за да достигнат до края на своя мъчителен път.
Юън Макгрегър може и да не е най-добрият режисьор, той има да измине дълъг път, докато стане почти толкова добър, колкото са част от майсторите на визуалния разказ, но пък е прекрасен актьор. Той е плътен, саможив и тъжно константен като съкрушения Сиймур Левов. Като мъжът, който не спира да пита „защо?“ и не спира да търси дъщеря си. Красивата като картина Дженифър Конъли играе Доун, щастлива жена от средната класа, която бавно потъва в собствената си лудост, само за да се измъкне от нея, чрез тривиалните неща като пластична хирургия и безразборен секс. И разбира се, имаме прекрасното дете-чудо на Холивуд – порасналата Дакота Фанинг, като фанатизиран, тъжен и объркан тийнейджър, който търси принадлежност и се лашка от крайност в крайност, за да стигне до дъното на човешкото съществуване, което има за цел да излекува обърканото й съзнание.
Комбинацията от трима класни актьори, прави този филм толкова приятен и интересен за гледане, макар в основата си той да не успява да достигне до дълбочините на романа на Рот.
„Американска идилия“ обаче е филм за гледане в тишина. На кино, на тъмно, докато никой не те занимава със себе си. Той е трогателен и дори леко измъчен. Той е като еклектика между грозното и красивото. На фона на безкрайния зелено-жълт пасторал, на който се случват бунтове, смърт, насилие, лъжи и разкъсване на животи. Това е филм за будния ум, който не намира логика и покой, и за тишината на душата, която се опитва да те запази жив.
Защото, както казва един друг писател, Каролайн Мис: „Душата винаги знае как да се излекува. Голямото предизвикателство е да потушиш ума.“
